Начало / Акцент Евро Финансиране / Анализ на МЗХГ: Как се промени българското земеделие след включването ни в ЕС

Анализ на МЗХГ: Как се промени българското земеделие след включването ни в ЕС

За 10 г. имаме значителен ръст на брутната добавена стойност, инвестициите и износа. Извършено е преструктуриране и модернизация на стопанствата

За периода от 2007 г. насам се наблюдават съществени положителни изменения на някои основни икономически показатели за аграрния отрасъл – Брутна добавена стойност (БДС), производителност на труда, инвестиции. Членството в ЕС даде осезаем тласък на външната търговия с аграрни стоки. Това е главният извод, направен от Министерството на земеделието, храните и горите, в анализа, озаглавен „Влияние на общата селскостопанска политика на ЕС върху българското земеделие„.

През 2016 г. БДС от отрасъла по текущи цени бележи увеличение от 8,1% спрямо 2006 г., а при производителността на труда се отчита ръст от 26,8%.

За същия период инвестициите (разходи за придобиване на дълготрайни материални активи) в сектора нарастват близо три пъти, а делът им в общите инвестиции в икономиката на страната достига 7,5% през 2016 г. при 2,6% за 2006 г.

През последните десет години се наблюдава тенденция на увеличение на българския аграрен износ, особено силно изразена след присъединяването на страната към ЕС. От малко над 2 млрд. лева през 2006 г., в периода 2013-2016 г. стойността на селскостопанския износ се движи вече между 7 и 8 млрд. лева. Нараства делът на селскостопанските стоки в общия износ на страната. През последните седем години този дял варира около 16 – 18%, при около 9 – 12% в периода 2000-2008 г.

Традиционно търговията с аграрни стоки формира положително външнотърговско салдо, което след присъединяването на България към ЕС отбелязва тенденция на устойчив ръст – от около 300 млн. лв. за 2006 г. до над 2,3 млрд. лв. през 2016 г. Наблюдава се постепенно пренасочване на търговските потоци към държавите от ЕС за сметка на други партньори – през последните години ЕС формира около 74 – 75% от аграрния стокообмен на страната.

Фактори за тези положителни резултати са протичащите интензивни процеси на преструктуриране, окрупняване и модернизация на производствените структури, които водят до повишаване на конкурентоспособността на сектора. Налице е тенденция за трайно намаляване на броя на стопанствата, основно за сметка на дребни, непазарни структури, които произвеждат за собствени нужди. За периода 2003-2013 г. броят на стопанствата намалява над 3 пъти – от 665,5 хиляди през 2003 г. до 254,4 хиляди през 2013 г.
Същевременно се наблюдава концентриране на земята в по-големите стопанства – през 2013 г. тези с размер над 50 ха стопанисват над 85% от използваната земеделска площ (ИЗП).

Средният размер на ИЗП в едно стопанство нараства от 4,4 ха през 2003 г. до 15,2 ха през 2013 г. Делът на необработваната земя от общата площ със селскостопанско предназначение намалява от 4,9% през 2007 г. на 1,7% през 2016 г., като едновременно с това се отчита почти трикратно намаление на размера й за същия период.

В животновъдството също е налице намаление на броя на стопанствата, основно за сметка на по-малките. За периода 2007-2016 г. общият брой стопанства в говедовъдството бележи спад със 72,2%, в овцевъдството – със 78,7%, в козевъэдството – с 87,9%, в свиневъдството – с над 16 пъти.

Паралелно се осъществява окрупняване на фермите и увеличаване на броя на отглежданите животни в тях. Нараства средният брой животни в стопанствата – за периода 2007-2016 г. при кравите – от 2,8 на 10 животни; при биволите – от 8,1 на 30,8 животни; при овцете-майки – от 8,3 на 35,2 животни; при козите-майки – от 2,7 на 10,8 животни и при свинете – от 4,9 на 56 животни.

В резултат на по-доброто насочване на подпомагането през 2015 г. и 2016 г. се наблюдават процеси на стабилизиране на уязвимите и чувствителни сектори – Плодове, Зеленчуци и Животновъдство. През 2016 г. се наблюдава ръст на годишна база на общия брой животни при основните категории, най-съществено при биволите – с 13,2%, при месодайните крави – с 12,4%, при овцете – с 2,1% и при говедата – с 1,4%.

Реколтираните площи с овощни видове са с 4,3% повече спрямо 2015 г. Най-голямо увеличение се отчита при бадемите – 72%, орехите – 24%, малините – 20%, черешите – 5%, кайсиите и зарзалите – около 3%,
прасковите и нектарините – също около 3%.

Значителен напредък през 2016 г. се отбелязва в сектор „Зеленчуци“ – площите, използвани в земеделските стопанства за зеленчукопроизводство показват ръст от 30% спрямо предходната година. На годишна база е
налице увеличение на произведената продукция от зеле със 78%, кромид лук – 67%, дини и пъпеши – с 52%, краставици и корнишони – с 32%, домати – с 16,2%.

Вследствие от предоставяната подкрепа по Националната програмата за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г. от началото на нейното прилагане до края на м. юни 2017 г. са създадени 1 598 ха нови лозя и са подобрени техниките на управление на 1 912 ха лозови насаждения.

В зърнопроизводството и производството на маслодайни култури е постигната висока степен на модернизация и окрупняване на стопанствата. Тези производства отбелязват стабилно развитие и растеж, задоволяват изцяло потребностите на страната и заемат важна част от износа.

Европейски проекти - novek

ВИЖ СЪЩО

Що е Кръгова икономика за фермери и преработватели разкриват лектори от ЕК и учени

Публични лекции „Отвори очи за кръговата икономика“ на 24 ноември (петък) от 9 часа в Аулата …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *