Начало / Акцент Евро Финансиране / НАЗ е против запазването на инвестиционните мерки от ПРСР след 2020 г.

НАЗ е против запазването на инвестиционните мерки от ПРСР след 2020 г.

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) публикува позицията си за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г.

Ето и пълния й текст:

В светлината на определянето на насоките за бъдещото развитие на земеделието в Европейския съюз и проектирането на рамката на Общата селскостопанска политика за периода след 2020 г. е необходимо да бъде отчетен безспорният принос на една от най-важните общностни политики за обезпечаване на продоволствената сигурност на населението на почти целия европейски континент чрез снабдяване с храни на достъпни цени. 

В същото време се налага да бъдат намерени рационални и адекватни решения на съвременните предизвикателства, пред които се изправя земеделието на ЕС:  постигане на конкурентоспособност на производството на вътрешнообщностния и на външните пазари; пазарна нестабилност, фитосанитарни проблеми и вредни въздействия на неблагоприятни климатични условия, и бедствия; сложно администриране и прилагане на многобройни изисквания, стандарти и контрол (административна и финансова тежест); Брекзит; ЕС продължава да е сред най-големите вносители на храни и селскостопански продукти. Следващата ОСП следва да предложи ефективни инструменти и механизми за преодоляване на тези предизвикателства, което може да бъде постигнато единствено чрез силен, стабилен и консолидиран бюджет. 

Въз основа на гореизброените предизвикателства и в съответствие с водещите цели на ОСП, а именно:

–  увеличаване на селскостопанската производителност;

– осигуряване на справедлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство;

– стабилизиране на пазарите;

– гарантиране на снабдяването;

– гарантиране достигането на продуктите до потребителите на разумни цени, 

НАЗ счита, че новата ОСП след 2020 г. трябва да предложи: 

  • Запазване на директните плащания

Необвързаната с производството подкрепа трябва да продължи да се прилага, тъй като този тип плащане:

– представлява вид компенсация за спазването на европейските норми и стандарти. В този контекст, конкурентоспособността на международните пазари на суровини е силно зависима от директната подкрепа, тъй като разходите за покриване на изискванията не могат да бъдат включени в продажната цена на продукцията;  

– е основен инструмент за гарантиране на определено ниво на сигурност и стабилност на приходите на земеделските стопани;

– играе важна роля за поддържане на земеделското производство в необлагодетелствани райони. 

За НАЗ е неприемлива идеята за национално съфинансиране на бюджета по Първи стълб, тъй като това ще създаде неравнопоставеност в условията между отделните държави членки, с оглед различните възможности, които предлагат техните бюджети. Освен това националното дофинансиране не кореспондира на търсеното справедливо подпомагане чрез изравняване на директните плащания и изоставяне на историческия подход при определяне на техните нива.

В следващата ОСП диспропорциите между старите и новите държави членки трябва да бъдат премахнати, като бъдат осигурени, ако не изравнени, то поне максимално близки ставки на директната подкрепа на площ. 

  • Облекчено прилагане на директната схема за екологизиране

Логически погледнато, екологизирането следва да спомага за устойчивото използване на природните ресурси, без това да рефлектира върху намаляване на продуктивността и доходите на стопанствата.

Настоящите затруднения при прилагането на зелените мерки, свързани както със свръхадминистриране, така и с усложнено заявяване и изпълнение на изискванията от страна на земеделските стопани, следва да бъдат избегнати чрез предоставяне на възможност за повече гъвкавост, която да позволи на държавите членки сами да избират какви инструменти да прилагат, съобразно особеностите и ограниченията на техните региони. 

За целите на облекченото прилагане на мерките за екологизация е необходимо да  се опрости комплицираната методика за изчисляване на отделните компоненти от изискванията. 

  • Запазване на настоящият модел на схемата за обвързана подкрепа

Прилаганият модел на обвързано с производството подпомагане следва да продължи действието си и след 2020 г., т.е. настоящият обхват да се запази, като се отчита и икономическият принос и потенциал на производствата на култури от целевите сектори. 

  • Имплементиране на подаването на документи по електронен път

Едно от решенията в посока намаляване на административната тежест за земеделските стопани в бъдещата ОСП е внедряването на система за подаване по електронен път на документи за кандидатстване по схемите за директни плащания. Това само по себе си ще повиши ефективността и ще облекчи достъпа на земеделските стопани до публичните услуги. 

  • Ефективни инструменти за управление на риска

Настоящата ОСП не разполага с ефективни инструменти, които да  противодействат и/или смекчават негативните последици от резките колебания в цените, климатичните и фитосанитарни рискове. Ефективни механизми за превенция и защитни инструменти срещу кризисни ситуации в сектора следва да бъдат разработени извън рамките на Първи стълб. 

  • Премахване на Втори стълб на ОСП

Досегашното прилагане на инвестиционните мерки на Втори стълб у нас не води до постигане на търсените ефективни резултати. Превръщането му в инструмент за масови злоупотреби, нерационално разходване и източване на средства, чрез подпомагане на спекулативни, неустойчиви и нежизнеспособни проекти, на практика обезсмисля по-нататъшното му съществуване. Също следва да се вземе под внимание, че ПРСР генерира непрекъснат процес на корупционни схеми и огромно административно натоварване за публичните органи и земеделските стопани.

В тази връзка, на държавите членки следва да се предостави правото да вземат решения дали да прилагат Втори стълб. В случай, че такава възможност не бъде заложена в бъдещата ОСП, то структурата на следващата многогодишна рамка на ПРСР следва да бъде сведена до по-малко на брой мерки – атрактивни и достъпни за стопанствата с икономически принос и потенциал, посредством гарантирани бюджети по сектори. 

  • Определяне на праг на националното подпомагане на земеделския сектор

С цел минимизиране на изкривяванията в конкуретоспособността между земеделските стопанства от различните държави членки, е наложително да бъде определена граница на отпусканото от държавите членки подпомагане по национални схеми за доплащания за селскостопанския сектор. Размерът на националните доплащания не следва да превишава 30 % от стойността на финансовия пакет на ОСП, определен за страната. Въвеждането на такава регулация ще подпомогне процеса към действително сближаване между държавите чрез осигуряване на равнопоставени условия на ниво ЕС.

Европейски проекти - novek

ВИЖ СЪЩО

Румен Порожанов обещава до Коледа да бъдат преведени плащанията на площ

До Коледа земеделските производители ще получат основния пакет, така наречените директни базови плащания за 2017 г., …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *