Дестилерия за етерични масла по мярка 4.2 – какво трябва да знаем? – Част II

В част I: “Дестилерия за етерични масла по мярка 4.2 – какво трябва да знаем?” разгледахме няколко базисни компоненти, а именно:

• Какво представлява дестилерията?
• Принципна технологична схема.
• Описание на основните апарати и техните функции в процеса.

В част II, ще се концентрираме върху следните два компонента:

• Културите – обща характеристика и приложение на етеричните масла;
• SWOT – анализ на две от най-подходящите за страната ни култури.

КУЛТУРИТЕ – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕТЕРИЧНИТЕ МАСЛА

Растенията, имащи способността да натрупват по-значителни количества от етерични масла, се наричат етерично – маслени растения. Още от Древността, човек използва етерично – маслените растения при религиозни обреди и като билки, дори няколко хилядолетия преди новата ера, египтяните познавали начини за получаване на етерични масла, които днес използваме в медицината, хранителната промишленост и особено широко в парфюмерията.

Етерично – маслени растения има сред дърветата и храстите (лимон, мандарина, евкалипт, лавандула и др.), но особено много сред тревистите (мента, маточина, кимион, анасон, босилек и др.). Някои семейства цветни растения имат много видове, които са етерично – маслени, например Розоцветни (десетки видове рози); Устноцветни (риган, мента, босилек, мащерка, лавандула), Сенникоцветни (копър, магданоз, кимион, анасон), Седевчеви (лимон, портокал, седевче и др.), Бобови и др..

Съдържанието на етерични масла в различните видове растения не е еднаква, като варира от 6 до 10%. Един килограм розово масло например, се получава от средно 3 000 – 4 000 кг. розов цвят. По-богати на етерични масла са видовете, които растат в тропични и субтропични области (в цветните пъпки на карамфиловото дърво има между 15-22%).

Етеричните масла се образуват в цитоплазмата на специални клетки и най-често се отлагат във “вместилища”. Такива клетки има обикновено в цветните части, но също и в листата (мента, лавандула, маточина, мащерка и др.); в цветовете и плодовете (портокал, лимон, праскова, пъпеш и др.); в корените (валериан). При някои растения (чай, кафе, какао, тютюн, ванилия и др.), етеричните масла са свързани със захари и гликозиди и не издават мирис.

Познаването на характерните за всяко етерично – маслено растение “вместилище” е важно, за да се избегнат неправилните начини на прибиране и манипулация, които биха довели до загуба на етерични масла.

В България се срещат редица видове етерични растения. Събират се главно като билки; като подправки и за други цели. Широко известни като билки са салеп, цикория, червено подъбиче, черен бъз, жълт кантарион, ранилист, риган, мащерка, бял равнец и др…

Приложението на етерично – маслените култури, за други цели е:

• Във фармацевтиката – използват се добре изразените бактерицидни свойства на тези масла за получаване на лекарства и други медицински продукти;
• В хранително – вкусовата промишленост – като консерванти и подправки;
• В парфюмерийната промишленост – за получаване или като добавка за парфюми, кремове, сапуни, шампоани и др..

SWOT – АНАЛИЗ: ЛАВАНДУЛА И МАСЛОДАЙНА РОЗА

                                                                                                                     За да увеличите изображението, моля, кликнете върху него.

Тази част, цели да Ви запознае с общата характеристика на етерично – маслените култури и с плюсовете/минусите/възможностите и рисковете, приизбора на две от най-предпочитаните култури. Както споменахме по-горе, възможностите за дестилация на етерично – маслени култури не се ограничават само до тези две.

В част III, ще обърнем по-голямо внимание върху цените на оборудването; приблизителната стойност, необходима за изграждане на инсталация за дестилация на етерични масла и възвращаемостта на разходите; възможностите за финансиране по Програма за развитие на селски райони и съответно допустимостта на кандидатите и финансираните дейности.

Очаквайте следващия материал – част III – до 10/03/2017 г..