Завесата се надига–програмен период 2014/2020

Програма за развитие на селските райони – програмен период 2014/2020

Леко започна да се надига завесата около параметрите на новият програмен период 2014-2020 г. Все още можем да гадаем какви ще бъдат окончателните мерки, по които местните предприемачи, държавни и общински власти ще кандидатстват за финансиране, но също така Европейската комисия внесе яснота, като обособи 3 възможни сценария за развитие.

Трите сценария, разработени при оценката на въздействието, са следните:

1) сценарий на корекция – при който продължава използването на настоящата рамка на политиката, като се отстраняват най-важните ѝ недостатъци (като например разпределението на директните плащания);

2) сценарий на интеграция – който предполага значителни промени в политиката под формата на по-добро насочване и обвързване с околната среда на директните плащания и засилено стратегическо насочване на политиката за развитие на селските райони в условията на по-добра координация с останалите политики на ЕС, както и разширяване на правното основание за по-широкообхватно сътрудничество между производителите

3) сценарий на пренасочване – който пренасочва политиката изключително към околната среда, с постепенно премахване на директните плащания, като се приема, че производственият капацитет може да се запази без подпомагане и че социално-икономическите нужди на селските райони могат да бъдат задоволени посредством други политики.

Сценарият на пренасочване (сценарий 3) би ускорил структурното приспособяване в селскостопанския сектор, като прехвърли производството към най-рентабилните райони и най-печелившите сектори. Макар че значително ще увеличи средствата, предназначени за опазването на околната среда, този сценарий същевременно ще изложи сектора на по-големи рискове поради ограничените възможности за намеса на пазара. Освен това той ще има значителна социална и екологична цена, тъй като по-слабо конкурентоспособните райони ще бъдат изправени пред значителни загуби на доходи и влошаване на околната среда, вследствие на това, че политиката ще изгуби възможностите за въздействие чрез директните плащания, свързани с изискванията за кръстосано спазване. На противоположната страна стои сценарият на корекция (сценарий 1), който ще даде най-добра възможност за приемственост в политиката с ограничени, но осезаеми подобрения, както по отношение на конкурентоспособността в селското стопанство, така и по отношение на екологичните показатели. Съществуват обаче сериозни съмнения дали този сценарий може по подходящ начин да посрещне важните климатични и екологични предизвикателства на бъдещето, които също са в основата на дългосрочната устойчивост на селското стопанство. Сценарият на интеграция (сценарий 2) открива нови възможности за по-добро насочване на директните плащания и обвързването им с околната среда. Възможен е нов тласък в развитието на селските райони, при условие че държавите-членки и регионите използват ефективно новите възможности и че общата стратегическа рамка с други фондове на ЕС не елиминира взаимодействието със стълб І и не отслабва характерните силни страни на развитието на селските райони. Ако се постигне правилното съотношение, този сценарий е най-подходящ за постигане на дългосрочната устойчивост на селското стопанство и на селските райони.

Това е общият поглед върху програмния период на Европейската комисия относно предложението за регламент по програмата за развитие на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

В по-конкретни линии какво ни окачва през следващите 6 програмни години – ще ви разкажем на кратко в статията. Допълнително в прикачения файл в края на статията ще намерите резюмирани основните моменти по индивидуалните мерки за новия програмен период 2014-2020.

Няма драстични промени, които да ни плашат, но на преден план излизат някои нови дейности, които сякаш „стояха в сянка” през последните няколко години.

През новият програмен период няма да има приоритетни оси както до момента. Европейският съюз стимулира интегрираните инвестиции, като отделните единични мерки са разработени така, че да се подпомагат взаимно. По стълбовете на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за програмния период ще бъдат отпуснати 317,2 млрд. EUR за стълб І и 101,2 млрд. EUR за стълб ІI

Стълб I обхваща директните плащания и пазарните мерки, осигуряващи основно годишно подпомагане на доходите на селскостопанските производители в ЕС и подпомагане в случай на специфични смущения на пазара, а стълб ІІ обхваща развитието на селските райони, при което държавите-членки изготвят и съфинансират многогодишни програми в обхвата на една обща рамка.

Финансирането по стълб І и стълб ІІ се допълва от допълнително финансиране в размер на 17,1 млрд. EUR

• 5,1 млрд. EUR за научноизследователска дейност и иновации,
• 2,5 млрд. EUR за безопасност на храните
• 2,8 млрд. EUR за подпомагане с храна на най-нуждаещите се лица по други функции на МФР
• 3,9 млрд. EUR в нов резерв за кризисни ситуации в сектора на селското стопанство
• до 2,8 млрд. EUR в Европейския фонд за приспособяване към глобализацията извън МФР

По този начин общият бюджет достига 435,6 млрд. EUR за периода 2014—2020 г.

През последният програмен период (2007-2013) имаше няколко съществени проблема:

• За много държави-членки е трудно за кратък период от време да усвоят големите обеми средства на ЕС
• Фискалната ситуация в някои държави-членки е значително влошена и те изпитва затруднения да осигурят национално съфинансиране

Затова през новия програмен период Комисията предлага следните стъпки, които ще помогнат за справянето с посочените проблеми

• Таванът за средствата за сближаване да бъде определен на 2,5% от БВП
• Залагане на горна граница за ставките на съфинансиране на нивото на всяка приоритетна ос в оперативните програми на 85% в по-слабо развитите региони (или в някои случаи 80%, 75%) и най-отдалечените региони; 60% в регионите в преход и 50% в по-силно развитите региони.
• Включване в договорите за партньорство на определени условия относно подобряването на административния капацитет

Акцент в новият програмен период ще бъде цялостно подобряване на административния процес. От ускоряване и опростяване на отделните процедури, до намаляване на разходи за административни дейности. Допълнително от 2014 ще бъде въведено изискване всички документи по фондовете да бъдат подавани по електронен път.

За новият програмен период имаме ново категоризиране на районите:

• По-слабо развити региони – БВП на глава на населението под 75% от ср. БВП на глава на населението за ЕС
• Региони в преход – БВП 75-90% ср. БВП на глава на населението за ЕС
• По-силно развити региони – БВП над 90% ср. БВП на глава на населението за ЕС

Всички региони, чийто БВП на глава от населението за периода 2007—2013 г. е бил под 75 % от средния за ЕС—25 за референтния период, но чийто БВП на глава от населението е нараснал до над 75 % от средния за ЕС—27, ще получават две трети от заделените за тях средства през 2007—2013 г.

Целите на програмния период за подпомагане на селските райони са съобразени и с дългосрочната рамка на стратегията „Европа 2020”. Така през новия период имаме 6 водещи приоритета, свързани със селските райони:

1. поощряване на трансфера на знания и иновациите в селското и горското стопанство и селските райони;
2. повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност и укрепване жизнеспособността на стопанствата;
3. насърчаване на добро организиране на хранителната верига и управление на риска в селското стопанство;
4. възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство;
5. насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горския сектор;
6. насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони.

В програмният период се отделя голямо внимание на горските райони. По няколко индивидуални мерки се предоставя финансиране за залесяване и създаване на гористи местности, агро – лесовъдни системи, превенция и възстановяване на вредите върху горите, инвестиции за нови технологии за лесовъдство, преработка и търговия на горски продукти.

Друг акцент на програмния период е повишаване на информираността и квалификацията на земеделските стопани и млади предприемачи чрез различни програми по трансфер на знания. ЕС отпуска финансиране за организиране на курсове за обучения, семинари и индивидуално обучение, демонстрационни дейности и дейности по осведомяване, които да „държат в течение” земеделците относно новостите в селското стопанство. Допълнително селскостопанските производители, горските производители и МСП в селските райони могат да получат финансова помощ за облагодетелстване от използване на консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване в стопанствата.

Запазва се приоритетното финансиране на общините от селските райони за извършване на основни дейности за местното население. През новият програмен период ще се предоставя финансиране за изграждане, подобряване или разширяване на всички видове дребна по мащаби инфраструктура, включително инвестиции в енергия от ВЕИ (продължение на мерки 321 и 322 от програмен период 2007-2013).

Нов момент в програмния период е, че

всички видове инвестиции във физически активи (материални и нематериални активи) ще бъдат обхванати от една мярка.

Така ще бъде много по-лесно за бенефициентите (земеделските стопанства) да планират и осъществяват интегрирани проекти с повишена добавена стойност. Държавите – членки ще определят праг за земеделските стопанства, които отговарят на условията за предоставяне на помощ за инвестиции, свързани с подпомагане на жизнеспособността на стопанствата.

През новият програмен период ще бъде стимулирано и създаването на схеми за качество на селскостопанските продукти и храни. Ще бъде предоставяна помощ на селскостопанските производители, участващи в такива схеми. Финансирането ще се отпуска като годишно поощрение с максимален годишен размер за едно стопанство до 3 000 евро.

В този ред на мисли през новият програмен период ще бъде предоставяно финансиране и за създаване на клъстери от селскостопански производители.

Основната идея участниците в клъстерите да споделят полезни практики, да работят съвместно по пилотни проекти, да споделят ресурси и оборудване. Допълнителен ефект от създаването на клъстерите е, че това ще спомогне за изграждане на логистични системи, скъсяващи веригите за доставка. Така малките производители ще могат със съвместни сили да обслужват големи доставчици, което сами по отделно не биха могли да сторят.

Файлът с кратко резюме за индивидуалните мерки от новия програмен период 2014/2020  може да свалите от тук

[button link=”https://finansirane.eu/wp-content/uploads/2014-2020-merki-prsr.pdf” variation=”green” size=”large”]Свали Резюме 2014-2020[/button]