Родопско късорого говедо
Кои са редките породи животни, заради които животновъдите получават субсидии по мярка 10 “Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони? Отговор на този въпрос дава проф. Васил Николов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и ръководител на катедра “Животновъдни науки” в Аграрния университет в Пловдив. С тях, заедно с останалите субсидии, помощта за едно животно достига до 1000 лева.
Ето какво обяснява проф. Николов пред електронния вестник АгроПловдив:
„В момента се субсидират по мярка 10 за редките породи Каракачанският кон плюс три създадени породи – Източнобългарски, Дунавски и Плевенски кон. Те са уникален генетичен ресурс, като Плевенският кон е най-застрашен от изчезване, защото от тази порода има едва 50-60 кобили“, разказва директорът на ИАСРЖ.
От свинете съхраняваме две редки породи – Източнобалканската и Бяла българска свиня. Втората порода като че ли е останала само в института в Шумен и на още едно-две места, и е на изчезване, тъй като се ползва предимно чужд семенен материал.
При птицевъдството пазим единствено породите Черна Шуменска и Червена Старозагорска, като имаме и други породи, които не са описани. Директорът на ИАСРЖ няколко пъти се е обръщал към птицевъдни сдружения да подадат тези породи, за да бъдат признати, но още няма отговор.
В биволовъдството запазваме Българска мура, но тя вече наближава границите, при които ще излезе от списъка на защитените и от мярката за агроекология.
При говедата под защита са автохтонните породи Родопско късорого и Българско сиво. „Преди години поради някакви глупави причини беше признато и Искърското говедо, и беше създадена асоциация. В една книга на Хинковски се казваше, че Искърското говедо е изчезнало през 70-те години на миналия век. Но така или иначе беше признато“, уточни професорът. От говедата като редки породи влизат още Българско родопско говедо, наричано още Джарсея, тъй като под контрол, съгласно директивата са до 7500 женски животни под селекционен контрол, а от тази порода са под наблюдение едва 1500 животни.
Миналата година като редки породи са описани още три, които проф. Васил Николов не е убеден, че ще могат да бъдат възстановени. Това са Българско кафяво, Българско червено и Българско сименталско. Според него Българско кафяво ще бъде възстановено, тъй като от доста време по-малките ферми го отглеждат. Взимали са и семенен материал от агенцията. Българско червено се намира само в една ферма във Варна с двайсетина броя. А при Българско сименталско нещата са още по-зле.
От козите в списъка са Калоферската дългокосместа и Местната виторога. Преди една година от ИАСРЖ е била отделена и една порода, която се отглежда в Малашевската планина. Именували са я Малашевско отродие на местните коза. В мярка 10 „Агроекология и климат“ е и Българската бяла млечна коза. Тя е създадена в Троян и последните години е поддържана основно там. „Беше позагубена, но е порода, която трябва да бъде стимулирана“, убеден е проф. Николов.
В овцевъдството има по-голям брой породи – около 20-на. Най-популярните са Каракачанска, Медночервена Шуменска, Дъбенска, Маришките – Вакла и Бяла, Старозагорска, Карнобатска и т.н. Миналата година е била възстановена и Котленската овца. Сакарската и Странджанската овце също са под закрила. При овцете единствената порода, която силно притеснява директора е Старозагорската. „Тя от години не може да мръдне на повече от 600-700 броя под селекционен контрол“, коментира той.
