Eдна ферма може да се направи как да е, но може да се направи и добре. Важни са подробностите!
Много често при разговор с фермери чувам оплакването, че от една говедовъдна ферма се печели много малко и човек едва оживява при голямото блъскане, свързано с тежката работа във фермата. И винаги в такъв случай се питам защо никой фермер не може да ми каже как така един толкова тежък бизнес с ниска доходност още съществува и човечеството не се е отказало от него? Дали в самият бизнес е заложена мизерията, или има нещо сбъркано в нашия подход? Ще сед опитам да поразсъждавам на тази тема.
Когато на един холандски фермер се предложи нещо ново, отнасящо се до говедовъдната ферма, той задава първо въпроса: „какво ще получа срещу това, ако го приложа във фермата си?” и след това пита за цената. Това е позитивен подход и отговорите на тези два въпроса му дават възможност да си направи сметката струва ли си да го използва това нещо или не. При нас обикновено фермерът пита :”Колко струва това” и по- нататък нищо не го интересува – той приема, че това е поредната хватка от него някой да измъкне едни пари. Колко погрешен е този нашенски подход ще се опитам да покажа с няколко примера.
[box_light]Има няколко основни акцента, които оказват сериозно влияние при избора ни да инвестираме в ГОВЕДОВЪДНА ФЕРМА, и смело можем да кажем, че те са повече от благоприятни:
- Целия сектор „мляко“ е топ приоритет за финансиране по Мярка 121 от програма „Развитие на селските райони“;
- Липсата на суровина за производството на кашкавали и сирена, което налага внос на мляко от други страни;
- Дефицит на пазара за мляко;
- Липсата на изградени професионални говедовъдни ферми отговарящи на всички норми.
[/box_light]
1. Боксовете за крави.
Както показва самото наименование, индивидуалният бокс при свободно- боксовото отглеждане има централно значение. Той осигурява отделно място за лежане на всяка крава, а обособяването на такова отделно място за лежане води до:
- намаляване (дори свеждане в по- добрия вариантдо нула) на разхода на слама ( и труд) за постеля;
- защитава кравата при лягане и при ставане от другите животни в групата и
- понеже осигурява абсолютна индивидуалност на кравата при избора на време и място за лягане, без да се влияе от останалите крави, може да бъде оформен в пълно съответствие с изискванията на кравите.
Щадящ животните бокс за лежане е този, който позволява на кравите да извършват вродените естествени движения при лягане и ставане, както и да лежат в удобна за тях
Боксът за лежане трябва да осигури достатъчно пространство при лежането и на най- едрите животни от стадото, като в същото време разпределя натиска на тялото върху цялата опорна площ на пода. Ако боксът е уютен, кравата лежи с охота в него общо до 12 – 14 часа в денонощието, като лежането е накъсано на 9 – 11 периода с продължителност на отделния период 80 – 90 мин. Продължителното лежане на кравата е признак на добре изпълнен бокс за лежане, а ефектът от това е по- малък разход на енергия за движение, по- добро преживяне, по- интензивно кръвообръщение във вимето и като цяло по – добро млекообразуване. Трябва да скъсаме със старите представи, че интензивното движение е много полезно за кравите. Намаленото количество на движението не води до затлъстяване – кравата не е от човешкия род. Когато добре хранещ се човек извършва малко движенея, поетата с храната енергия се трансформира в тлъстини и води до напълняване. Когато кравата извършва малко движения, тя трансформира енергията в мляко. Освен това тя „знае” сама кога колко движение и трябва.
При лежане кравата заема една от показаните на фиг. 1 пози. Предпочитана е позата 1 – краката са подгънати под тялото. Поза 2 е много близка до първата, но показва известен неуют на пода. Поза 3 е на границата на неуюта, а пози 4 и 5 са реакция на неподходящия бокс.
Когато подът на бокса е мек и позволява равномерно разпределение на натиска на тялото върху него, кравитe лежат в предпочитаната от тях поза 1, със свити под тялото крака (така лежат и на пасището). В противен случай става дума за неуютен под, върху който кравата прекарва по- голямата част от времето за лежане в неудобна поза, полуобърната на страна, за да намали или избегне получавания отдолу натиск на колянните стави.
При лягане и при ставане кравата натоварва предните крака с коло 80 % от масата на тялото. Ако крайниците намерят добра опора, кравата ляга и става енергично. В противен случай прави едно спиране по средата на движението, при което целият товар на тялото действа само на едната става. Натискът и болката нарастват значително. По тази причина, когато боксът не е оразмерен и направен както трябва и се ползват неподходящи постелки, кравите го посещават вместо 9- 11 пъти само 2 до 3 пъти в денонощието. Лягането и ставането дават първото и последното впечатление от постелята, а честотата и продължителността на ползването му са показател дали същият е правилно оформен.
Една предпоставка за оптимално лежане е оформянето при дълбок бокс на дюшек от нарязана слама, дебел около 15 cm. Това обаче означава внасяне на 5-6 килограма слама на крава всеки ден. Сравним с това комфорт предлага и мек синтетичен дюшек с дебелина 20-30 mm при повдигнат бокс. Полустраничното лягане и нараняванията на кожата тогава са рядко явление. Меката постеля предизвиква спонтанно лягане. Тя предотвратява достоверно проблемните случаи на Dekubitus. Най- предразположени към това са местата, на които кожата е непосредствено върху костите (както например при скакателните стави). Особено уязвима е кожата тогава, когато е раздразнена от наличие на постоянна влажност от пот, урина и мръсотия. Плътният гумен дюшек, наподобаващ плоска автомобилна гума с дебелина до 20 – 25 mm не предлага никакъв комфорт при лежане на кравата. Изборът, който трябва да се прави, е кой вид разход да се избере: еднократната инвестиция за синтетичен дюшек, без разходи по поддръжката след това, или ежедневния разход на труд за зареждана на бокса със слама в разчет от 1 до 5 kg на всяка крава всеки ден.
Гуменият дюшек с бутони (двете снимки) осигурява достатъчно комфорт за животните. Инвестицията при него за една крава е около 300 лева. Това е отговорът на въпроса на българския фермер. А отговорът на въпроса на холандския фермер е:
1. При монтиране на такава постелка не се налага внасянето на слама в боксовете. Ако приемем срок на използване на един такъв дюшек минимум 10 години, това прави разход 30 лева годишно или 2,50 лева/месец. Ако ползваме слама, при дневен разход 5 kg, това е равно на цената примерно на две бали слама. Или на седмия ден вече този дюшек ни е без пари.
2. По- вече не разходваме време и средства за разнасянето на тази слама. Всеки сам може да си направи баланс какви пари икономисва от това (вместо да се разнася слама, това време ще се оползотвори за нещо друго).
3. Дори сравнено с толкова дебела сламена постеля, синтетичния дюшек ще омекоти още по- вече натоварванията на скакателните стави, а като резултат кравата ще се почувства по- уютно и млечната и продуктивност ще нарастне с поне 3-4%. Да приемем една средна годишна млечност 5 000 литра (това означава средно дневна млечност около 14 литра). Тези 3% означават допълнително получени от тази крава 150 литра. При цена 0,60 лева/литър означава допълнителен доход от 90 лева.
Аз лично мисля, че горното показва колко полезно е заменянето на сламата със синтетична постелка. Като се има предвид, че колкото по- голям уют осигуряваме на кравата, тя ни се отблагодарява с по- вече мляко, можем да си обясним защо холандските фермери поставят на кравите си постелки за 240 ЕВРО/крава.
[box_light]Изграждането на говедовъдна ферма се финансира по програма „Развитие на селските райони“ – Мярка 121, както ние и викаме „тежката артилерия“
По тази мярка Вие може да получите до 1 500 000 евро на проект, като субсидията започва от 50% и може да достигне до 70% (този % се изчислява на база предоставена информация за конкретен проект)
На какво трябва да отговаряте за да бъдете допустим кандидат по Мярка 121 в частност изграждане на говедовъдна ферма
- Фирмата кандидат да бъде регистрирана, като земеделски производител;
- Да има оборот от земеделска дейност за предходната година минимум левовата равностойност на 3 500 евро;
- Да има земеделско стопанство минимум една икономическа единица – за кравеферма това са 4 крави (млекодайни);
[/box_light]
2. Механични чесала за крави.
Едно време хората са имали време и търпение и с ръчни чесала с ешели редовно кравите. Сега с това няма кой да се занимава. А и при свободно- боксово отглеждане по този начин няма как да стане. Но има чесала, които са с електрическо задвижване. Едно такова чесало обслужва 50 крави – те сами ходят при него и си получават чесането.
Едно хубаво чесало струва 1600 – 2000 ЕВРО. Много пари!!!
Чесането премахва праха и умрялата епителна тъкан по кожата на кравата и тя започва „да диша”. Това за кравата е нашата баня след дългия и прашен трудов ден. Като резултат – нарастване на млечността с 8 – 12%. Приемаме същата база 5 000 литра годишна млечност. При 8% годишно от крава се получават допълнително 400 литра мляко. За 50 крави (колкото обслужва една четка) това прави годишно 20 000 литра. При цена 0,60 лева/литър това прави допълнителен доход 12 000 лева. Дори при база четка от най- високо качество се изплаща за четири месеца!!!
Бих могъл да дам още такива примери. Но си мисля, че това е достатъчен повод да направим едно обобщение.
Стабилноста на бизнеса млекопроизводство се крепи (както и масата ни в къщи) на четири крака:
Крак 1 – породата и селекцията. Ако животните са с лош ген и не сме провеждали добра селекция, резултатите ни няма как да бъдат добри – каквото и да правим с тези животни, ние сме обречени. Това обаче е поправимо – дори в движение, макар и за продължително време, с подбор на правилните бици и добри селекционни практики това ще бъде поправено.
Крак 2 – хранене. Храненето на животните трябва да бъде балансирано,с качествени фуражи, като в дневната дажба не липсват никакви микро- и макроелементи. Това също е поправимо – ако сам не знаете как, си намирате един добър консултант и за следващата година това може да бъде поправено.
Крак 3 – управление на фермата. Това е много важно за всяка една дейност. В пълна сила важи и за една говедовъдна ферма. И тук нередността е лесно поправима – един добър консултант и след няколко месеца Вие ще видите резултатите.
Крак 4 – заложеното още при проектирането технологично решение. Тук нещата са много деликатни. Всички допуснати грешки са консервирани с големи количества бетон и желязо. И никой консултант по- нататък не може да бъде полезен –просто до като Вие отглеждате кравите си в това помещение, ще понасяте загуби. Всяка грешка тук е трайна, в най- честия случай непоправима. Сега ще се опитам да Ви обясня с няколко думи кое във варианта с калпавия чертвърти крак на нашата маса е най- неприятното.
Кравата не говори с думи. Тя говори със своите действия. Например:Лягат ли 85% от кравите в първите 5 минути, след като са влезли в бокса? Ако влезете в помещението 3 часа след доенето, виждате ли да лежат по- вече от 80% от кравите? По- малко от 5% ли са кравите с подути и ожулени скакателни стави? Независимо, че има още незаети боксове, има ли крави, които лежат на торовата пътека? Всичко това показва до колко са уютни боксовете за лежане. По цвета и консистенцията на фекалите може да се прецени качеството на фуражите. По реакцията на животните при влизане на непознат човек можете да прецените какво е отношението към тях. И така нататък. Всяко лошо нещо води до намаляване на млечната продуктивност. Но Вие не знаете това – Вие просто получавате едно мляко и не знаете, че кравата може да Ви даде по- вече. Колкото по- вече грешки са допуснати при проектирането, толкова по- вече мляко губите. Но Вие не го знаете. За това в една българска кравеферма за 120 крави (съвсем преднамерено няма да посоча коя е тя), в която генетиката е на много високо ниво, селекцията е много добра, храненето като количество е еквивалентно на храненето в една холандска кравеферма, и от там нататък всичко друго си е чисто българско, средната годишна млечност на една крава е 5200 литра, като директно във фермата има 8 работника. В холандска ферма за 280 крави за животните се движат трима човека (фермерите – двама братя и съпругата на единия от тях) и получават 10 600 литра мляко от крава годишно.
Ето и още два материала – подготвени съвместно с ст.н.с. д-р инж.Стефан Станев и ЕНПРОМ, за тези от Вас, които имат по-задълбочен интерес по темата.
[button link=”https://finansirane.eu/wp-content/uploads/GOWEDOVYDNATA-FERMA.pdf” variation=”blue”]Говедовърната Ферма[/button] [button link=”https://finansirane.eu/wp-content/uploads/OT-KAKWO-DA-PAZIM-KRAVITE.pdf” variation=”sky”]От какво да пазим кравите[/button]
Материала е подготвен съвместно от
ст.н.с. д-р инж.Стефан Станев
АГРОЕКОН ООД
Ивайло Здравков
Консултанска компания „ЕНПРОМ“ ООД
[signoff]
ot koi grad ste g-n zdravkov.
София
Преди да почна проекта дълго време търсех из форумите кой е най добрия консултант и отделно съм питал по фирмите,които внасят техника за ферми и всичките ми хвалеха,като най голям специалист инж.Стефан Станев. Когато имах среща с него ме впечатли тотално,едва ли има по-компетентен човек в тази сфера в българия даже ми даде такива съвети,с които спестих много пари.(макар че това не беше в негов интерес) Много коректна фирма и много внимателна!
ЗДРАВЕЙТЕ.РАЗПОЛАГАМЕ С МЯСТО 2500КВ В БИВШИЯ СТОПАНСКИ ДВОР НА СЕЛО АСЕН ОБЩ. ПАВЕЛ БАНЯ, КЪДЕТО МИСЛИМ ДА ПОСТОИМ КРАВЕФЕРМА ЗА 5О МЛЕЧНИ КРАВИ ВЪРЗАНО ОТГЛЕЖДАНЕ 0ТГОВАРЯЩА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ.АКО МОЖЕ ДА МИ КАЖЕТЕ ОРИЕНТИРОВЪЧНА ЦЕНА ЗА ПРОЕКТИРАНЕТО И СТРОЕЖА И.СЪЩО ТАКА ИСКАМ ДА СЕ КАНДИДАТСТВАМ ПО ПРОГРАМА ЗА ПОДПОМАГАНЕ .КОЯ ЩЕ БЪДЕ НАЙ-ПОДХОДЯЩА?
Здравейте Веселина,
Исканата от вас дейност може да бъде финансирана по програма „Развитие на селските райони“ – Мярка 121. По отношение на разхода за проектиране няма да Ви кажа без да се знае, какво точно ще се прави!
Моля заповядайте при нас за повече и по подробна информация! Имайте предвид, че Мярка 121 има определени изисквания на които трябва да отговаряте за да може да кандидатствате, които трябва да се покрия тази година
Zdraveite ivailo azsam momche na 25 godini nqmam si ponqtie ot tozi biznes rabotq ot 3 godini v angliq i mileq vseki den dase zavarna v rodinata si ida predostavq neshto za moite deca v badeshte. Mislih za vsqkakuv biznes i tozi nai mnogo mi dopada mojebi zatova che e truden i ne vseki iska da raboti tazi teshka rabota nqmam nishto teparva mislq da kupq zemq sas spestenite pari ida kupq okolo 10 teleta za nachalo nesam mislil i nadqval za pomosht ot darjavata no ako zapochna s tova dali shte polucha pomoish za kupuvaneto na mashini i aparatura kakuv razmer trqbva dae vsqka kletka na edna krava. Jiveq v asenovgrad i okolieto imali konsultanti ili znaeshti hora s koito moga dase dopitam nezavisimo kadese namirat bih otishal iskam malka pomosht ot vas shtevi bada blagodaren ako mi pomognete sas telefon ili ime na v ash kolega zadase svarja i obsadq vaprosite si naistina shtevi bada blagodaren nadqvam se dami pomognete v tova trudno izpitanie i bada polezen ne samo za sebesi blagodarq vi ot sega i ochakvam otgovor ako imate svobodno vreme s uvajenie do skoro.
Здравейте,
Ние работим по техническите въпроси с Стефан Станев, който може да Ви даде ценни съвети относно техническите изисквания за изграждане на кравефермата. Неговите контакти може да вземете от статията.
Здравейте!
Аз днеска за първи път влязох във вашия сайт и има много интересни неща , понеже за уча във ВУ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ и искам да знам колкото може по вече за тоя бизнес.
Искам да питам
-Кой прави финансирането? Ако правим фирмата по европейски стандарти ще трябва много пари.
-И можели по-вече информация за стбсидиите
-Ако искаме да отворим фирма със собствени сили (не с еропейски стандарти) от каде трябва да тръгнем, можели да обясните по-стъпки
Благодаря за вниманието!!
Здравейте!
Аз днеска за първи път влязох във вашия сайт и има много интересни неща , понеже за уча във ВУ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ и искам да знам колкото може по вече за тоя бизнес.
Искам да питам
-Кой прави финансирането? Ако правим фирмата по европейски стандарти ще трябва много пари.
-И можели по-вече информация за стбсидиите
-Ако искаме да отворим фирма със собствени сили (не с еропейски стандарти) от каде трябва да тръгнем, можели да обясните по-стъпки
Благодаря за вниманието!!
Здравейте Георги,
Исканата от вас дейност може да бъде финансиране по програма „Развитие на селските райони“ – мярка 121. Що касае размера на фермата няма как да се определи към момента! Що касае техническите параметри на една кравеферма, най – добре ще Ви обясни Стефан Станев, който е проектант и технолог.
Относно фотоволтаика на покрива, той може да бъде финансиран по програма за безвъзмездна помощ, но моя съвет към вас е той да бъде за продажба на произведената ел. енергия, а не за собствено ползване.
Ние от своя страна можем да Ви осигурим цялостна консултация от А –Я, както за подготовката на задължително прилежащата документация, така и за самия проект за финансиране, както и неговото управление след одобрението му докато не приключи официално
За повече и подробно разяснение моля заповядайте при нас!
Здравейте,
Имам место 3600кв.м в община Земен,приоритетна за програмата.Възнамерявам да
построя кравеферма за 20 млечни крави по еврапйски изисквания.
В тази връзка имам няколко въпроса;
-Какви размери да бъде
-Мога ли да изградя на покрива и фотоволтаична централа и ако да, ще бъда ли
финансиран по ВЕИ
Да разчитам ли на финансиране н за кравефемата по програмата .
Благодаря предварително