В началото на месец март тази година медиите успешно наложиха новината, че консултанти предлагат подготовка на проектни предложения по подмярка 6.4 от ПРСР, свързани със създаване на “Ферми за добив на криптовалути”. Част от останалите консултантски фирми изразиха своето несъгласие относно идеята, оспорвайки възможността същите проектни предложения да бъдат допустими за финансиране. В един от сайтовете цитираха неназован източник от Министерството на земеделието, храните и горите, посочен общо като “пресцентъра”, който обаче доста категорично заявява: “Няма да се финансират ферми за криптовалути!”.
По повод разнородните мнения по темата, в настоящата публикация ще изложим мнението на Ивайло Янков – основател на RISUKU – платформа за бизнес идеи по мярка 6.4
Г-н Янков, въпреки ответните реакции по темата, продължавате ли да твърдите, че финансирането за добив на криптовалути ще бъде допустимо за финансиране по мярка 6.4 от ПРСР?
Липсата на достатъчна информираност, относно блокчейн технологията отхвърля идеята ни, но аз заставам зад думите си и съм сигурен в своето твърдение. Финансирането на проекти за добиване на криптовалути ще бъде допустимо по 6.4.
По начало, предвидено ли финансирането на IT проекти по неземеделската мярка?
Проекти в сферата информационните технологии са допустими за финансиране по 6.4. В допълнение, един от приоритетните сектори, които ще получават бонус точки при оценката на проектните предложения, е именно сектора на IT. Следователно, същите проекти са не само допустими, но и са със значителен шанс за получаване на безвъзмездна финансова помощ. Позовавам се на варианта на наредбата за мярка 6.4, който е приет от Комитета по наблюдение.
Защо тогава идеята на RISUKU за инвестиране по мярка 6.4 във ферма за криптовалути срещна такава съпротива?
Подозирам, че причината е в липсата на достатъчна информираност по темата, както на медиите, така и на консултантите. Повечето хора не знаят какво представлява така наречения mining (копаене) на криптовалути. Със сигурност ЕС няма да финансира купуване на биткойни, така както бяха написали в няколко сайта. Това е много далече от самата идея на цялостната технология, която седи зад блокчейна.
Неслучайно, проектната идея за т.н. “Ферми за добив на криптовалути” е сред основните акценти на Kirka.bg (Този сайт е част от платформата RISUKU). Целта на платформата е да се предоставят на заинтересованите лица идеи за бизнес, които притежават значителен шанс за спечелване на финансиране от ДФЗ. А целта на RISUKU, като консултантска фирма e да изгражда и поддържа ефективни бизнес отношения със своите клиенти в дългосрочен период.
Разкажете за блокчейна
Става въпрос за високотехнологични центрове, които валидират транзакции в блокчейн. Блокчейн всъщност е част от децентрализирана база данни. Ще дам лесен пример, за да бъда разбран. Всички знаят, че ДФ “Земеделие” поддържа важната система ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол – б.р.). В нея се въвежда цялата информация. Обаче ИСАК стои на един конкретен сървър и ако нещо се срине или се обърка, информацията в системата е възможно да бъде унищожена или загубена.
При блокчейн технологията тази информация е децентрализирана. Тоест тя стои едновременно на хиляди компютри. Когато се осъществява транзакция (като тук не става въпрос само за разплащане, а за въвеждане на данни или направа на справки в ИСАК), тази информация остава единствено на сървъра на ДФЗ. Но ако ИСАК е вкарана в блокчейна, това означава първо, че се създава много по-голяма сигурност за запазване на данните. Така бенефициентът би бил спокоен, че информацията по неговото досие не може да бъде манипулирана. Причината е в това, че тя се валидира едновременно от всички участници в мрежата. Тоест, ако някой направи някаква промяна, която не е съгласувана със всички участници, те няма да я приемат и съответно манипулацията ще е невъзможна. При ИСАК винаги съществува риск от срив особено в последните дни на прием на проекти по дадена интересна мярка. Но ако ИСАК е в блокчейн, този риск се минимизира в пъти.
Има ли институции в Европа, които споделят информационните си системи в блокчейни?
Вече има държави, които интегрират тази технология дори на правителствено равнище. Така е в Белгия, Холандия, дори в Украйна. Затова искам да опровергая публикациите, в които се казва, че разработваме проекти за копаене на биткойни. Става въпрос за много мощни сървъри, които участват в блокчйна (Децентрализирана база данни – б.р.) Блокчейнът децентрализира системите и това ги прави много по-сигурни и евтини. Освен големите ИТ компании и повечето банки въвеждат тази технология. А много добре знаем, че банковия сектор е един от най-консервативните. С тези примери искам да потвърдя, че създаването на така наречените ферми за криптовалути попадат в приоритета, зададен от нашето земеделско министерство. Затова отхвърлянето на тази нова индустрия у нас се дължи най-вероятно на непознаването й. В световен мащаб тя е най-бързо развиващата се в последните две години. Това е индустрия, която генерира много нови работни места.
Но как се печели от блокчейна?
Заплащането е под формата на пари – било то под формата на криптовалути или фиатни пари. Това е възнаграждението за участие в мрежата блокчейн. Мога да го сравня с всяка една такса, която заплащате в дадена институция или банка. В случая нямаме банка, нямаме посредник. Комисионната по валидирането се разпределя между всички участници.
А след като не можем а видим или пипнем тези криптовалути, как тогава ги притежаваме?
Принципа е подобен на парите, които стоят в кредитната ти карта – тях също не ги виждаш. Не можеш и да ги пипнеш – нали? Като се замисля сега – би било доста трудно да обясня на моята пра баба, как с една пластика мога да си купя всичко.
Колко работни места може да осигури една ферма за криптовалути?
Една ферма може да генерира между 3 и 5 работни места според структурирането на самия бизнес и дейностите, които ще извършва фермата. Палитрата от кандидати да инвестират в такава идея е с много голям диапазон. Нямат специфичен профил. Но като цяло си приличат по силната предприемаческа инициатива и по това, че са млади хора.
Каква е гаранцията, че във фонд “Земеделие” или в МЗХГ има експерти, които са компетентни да оценят проектните Ви идеи?
RISUKU е платформа за готови бизнес идеи, които могат да се финансират по мярка 6.4. Всички проектни идеи, които сме разработили надграждат наредбата. Ще дам един много прост пример. По мярка 6.4 се дава и приоритет на проекти чиито кандидати са стоматолози по образование. Ние сме разработили проект за мобилен дентален кабинет, който може да обслужва хората в няколко общини. Естествено никъде в насоките, не е записано като формулировка – мобилен дентален център. Абсолютно същия е принципа с фермите за криптовалути. Разбира се, в нашата платформа има много други конкретни проекти, които могат да получат приоритетно финансиране по мярка 6.4. Част от тях са металообработка, занаятчийство, производство на мебели и много други. Ние постоянно създаваме нови разработки и ги качваме на платформата, за да дадем идеи на хората какви дейности могат да реализират. А спецификите как това може да се случи са ноу-хау на компанията ни. Ние сме положили усилия да създадем почти готови проекти и е съвсем нормално да продаваме това ноу-хау.
Вашата компания е създала собствени ферми. Успешни ли са? От колко време ги има?
Имаме изградени три ферми за криптовалути в страната. В момента разработваме и други проекти. Блокчейнът на практика е един много мощен компютър. В един конкурентен консултантски сайт бяха написали, че заблуждаваме клиентите. Там бяха цитирали регламент на Европейския съюз, в който се казва, че не може да бъде финансирано нищо, което се третира като финансово средство, към което спадали и криптовалутите. Тук искам да кажа, че този регламент касае работата с финансови инструменти като платежни средства, но не и криптовалутите. Най-лесната отправна точка за това е тълкуванието на НАП за mining, тоест за добиването на криптовалути. Приходната агенция не третира копаенето на криптовалути като финансов инструмент. НАП ги облага с ДДС, което означава, че дефинира тази дейност като производствена.
Какво печели инвеститорът?
Целта е печалба. Разбира се, няма занимание, в което да липсва риск от загуба. Но предвид високата технология, която в следващите години още по-силно ще се развие, вероятността тя да донесе печалби на инвеститорите е много висока. Все повече и повече технологии, които се разработват, се качват в системата блокчейн, а това увеличава и приходите в създадените ферми. Хиляди са. Има и български, но към момента те са малко. В момента една от фермите, които ние сме създали, с мащаб, който се вмества в границите на мярка 6.4, носи между 10 и 15 хиляди долара месечно на инвеститорите. Ако това се направи по проект за мярката за неземеделски дейности, ще има по-бърза възвращаемост на вложените средства от изискването на ДФ “Земеделие” те да се изплатят до 10 години. В случая говорим за възвращаемост в рамките на година и половина. Факт е, че това е спекулативен пазар. Факт е, че цялата тази индустрия е в ранен етап. Но всичко това дава много големи възможности. Тези, които познават блокчейн технологията, я съпоставят с това, което преди 25 години бе интернет. Блокчейнът е базата, а в момента дори не можем да се сетим за нещата, които ще бъдат направени в бъдеще върху тази технология. Така както незнаехме, че на база на интернет ще бъде разработен Фейсбук.
Какъв би бил размерът на инвестицията за кандидат по мярка 6.4?
Инвестицията е според мощността на компютрите във фермата. Тя може да бъде от 10 хиляди лева до 200 хиляди евро. Таванът на субсидията по мярка 6.4 е 200 хиляди евро или 50% от инвестицията.
Има ли интерес към създаване на подобни ферми по мярката?
Интересът е огромен. В България обществото от хора, които инвестират в такива проекти, е голям. Дори и без да получават субсидии за това.
