Какво може да бъде заключението по отношение на Структурните фондове след една година членство в Европейския съюз?
Почти една година след като България официално стана член на Европейския съюз и получи достъп до европейските структурни фондове, могат да се направят и първите изводи, относно готовността на страната ни не само да декларира, че е изпълнила всички свои ангажименти към Европейската общност, но и реално да покаже това.
Случващото се през тази една година, обаче не вдъхва голям оптимизъм. Ако в предприсъединитлния период можеше да се търси оправдание в това, че страната ни все още няма изградени административни структури, налага й се да следва чужди процедури за финансиране по Програмите ФАР, ИСПА и САПАРД, тези програми предоставят относително малък ресурс за по-мащабни интервенции, Европейската комисия упражнява прекомерен контрол върху българските власти и т.н., то към настоящия момент подобни аргументи и оправдания губят всякаква тежест.
Но именно в тези условия, от една страна на подготовка, а от друга – на рестрикции (финансови и управленски), през последните две –три години, на Структурните фондове беше съпътствано от редица обещания, които сега заплашват да се окажат заблуди.
