Учените показаха нови хибриди слънчоглед и стадото овце от Североизточната българска тънкорунна порода
„Добруджанският земеделски институт – Генерал Тошево e гордост за Селскостопанска академия“, каза заяви председателят на Академията проф. д-р Васил Николов на работната срещна с учените и служителите.
Учените запознаха председателя на Академията с научните направления и проекти, по който работят. Обсъдени бяха въпроси, свързани с визията за развитие на Академията; с финансирането на системата; с „цената“ на интелектуалния труд и интелектуалната собственост; взаимовръзките с държавните институции и по конкретно с Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Държавен фонд “Земеделие” и др.
Проф. Николов отдели специално внимание на младите учени и подчерта, че от първостепенно значение за бъдещето на Академията е привличането и обучението на млади специалисти. „Необходимо е да стимулираме младите хора да се посветят на научна дейност. Трябва да се търсят начини за отпускане на стипендии и стимули, извършване на подбор на бъдещите изследователи още от студентската скамейка“, поясни той.
Председателят посети демонстрационните полета със слънчоглед. Учените от секцията, с гордост демонстрираха своите нови хибриди, обясниха начина на работа, дългия път на един сорт и един хибрид от „идеята“ до „масовия“ посев. Специалистите работят усилено по създаване на сортове и хибриди, устойчиви към патогенна „мана“ и паразита „синя китка“; с висока масленост и екологична пластичност. Уникална е колекцията от диви едногодишни и многогодишни видове слънчоглед. Силно впечатление правят декоративните форми, получени по селекционен път. Към тях има проявен интерес от холандска фирма и в тази връзка е подписан договор за обмен на материали.
След опитните полета, проф. Николов посети животновъдните ферми. Обсъдено беше виждането за тяхното развитие. Овчето стадо на Института е едно от малкото в страната, където се съхранява уникалният генофонд на Североизточната българска тънкорунна порода.
Пред ръководството на Института, проф. Николов изрази увереността си, че и в бъдеще, Добруджанският земеделски институт ще остане сред институтите, формиращи „гръбнака“ на Академията.
