Наредба 3 от 17 февруари 2015 г. ще бъде изменена и допълнена с нова наредба, чиито проект е публикуван за обсъждане днес, 30 декември, 2016 г., на страницата на Министерството на земеделието и храните. Документът касае промени при обвързаните плащания за животни, плодове и зеленчуци, както и по отношение на екологично насочените площи. Те ще засегнат периода 2017-2020 г.
Предложеният проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 предвижда отпадане от досега прилаганите типове ЕНП (екологично насочени площи – б.р.) на тераси, буферни ивици, изолирани дървета, езерца, канавки и открити водни течения, пише в мотивите си към проектонаредбата зам.-министър Цветан Димитров. Анализът на броя ЕНП, парцели и заявления, в които попадат, за всеки тип ЕНП и общата площ след прилагане на коефициентите за преобразуване и претегляне за кампании 2015 и 2016, показва,че общата площ за всеки от предложените за отпадане типове ЕНП за кампания 2016 е по-малка от 100 ха след прилагане на коефициентите за преобразуване и претегляне, и това е в съчетание с констатирано намаление от поне 40% в сравнение с предходната кампания, т.е. налице са предпоставки да се обобщи, че по отношение на тези 5 типа ЕНП първоначалния нисък интерес към заявяването им на втората година дори намалява.
След преглед на редица случаи на заявяване на тези типове ЕНП се констатира некоректно или погрешно заявяване на друг тип ЕНП като някой от изброените. На тази количествена и качествена основа и отчитайки, че отпадането им би засегнало по-малко от 100 заявления за всеки от типовете ЕНП, се базира изключването им от обхвата на приложимите ЕНП за остатъка от периода 2017г.-2020г. По-правилното заявяване на съответните ландшафтни елементи ще намали сътресението за засегнатите кандидати от отпадането на тези 5 типа ЕНП. Промяната засяга единствено досега прилаганите типове ЕНП и се изразява в деактивиране на следните 5 типа ЕНП: тераси, буферни ивици, изолирани дървета, езерца, канавки и открити водни течения, т.е. свързана е с отнемане на възможности за заявяване на определени типове ЕНП, които са прилагани в две поредни години. Във всички останали аспекти, свързани със заявяването на ЕНП, се запазва статуквото.
Предложеният проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. предвижда изменения в условията за допустимост на Схемите за обвързано с производството подпомагане, като промяната обхваща схемите за животни и тези за плодове и зеленчуци.
Анализът на икономически резултати в сектора на плодовете и обвързаната подкрепа за 2015 г. показва, че участието на обвързаната подкрепа в направените разходи по технологична карта е най-голямо при орехите – почти 70%, следвано от десертното грозде с 43,07%, сливи с 32,19 % и др. Най-големият брутен марж и съответно нетен доход се формира при малини, ягоди, орехи, ябълки, круши. Това определя дела на обвързаната подкрепа при тези култури спрямо нетния им доход като най-нисък. По отношение на дела на обвързаната подкрепа в разходите за производство категорично на първо място са градинският зелен грах и тиквите, при които стойността на разходите е по-ниска от размера на обвързаната подкрепа (съответно 128% и 101%). На трето място с над 50% дял на субсидиите от обвързаната подкрепа са разходите при зеления фасул – 61%, с висок дял са и пъпешите с 41%, зелето с 34% и дините с 30% като дял на подпомагането от разходите. Най-голямо участие на обвързаната подкрепа във формирания нетен доход има при кромида – 69%, патладжана – 66%, дините – 62%, и тиквите – 42 %.
Анализът на икономически резултати в сектора на зеленчуците/оранжерийно производство/ за 2015 г. показва, че с най-големи технологични разходи са краставиците и доматите, отглеждани в отопляеми оранжерии, като само разходите за отопление съставят около 60%. По-дългият вегетационен период при доматите води до формиране на по-големи разходи, което от своя страна определя производството на оранжерийни домати с използване на отопление като рисково при ниска цена на производител. Съвсем логично при тази технология и при двете култури делът на обвързаната подкрепа в разходите да е най-нисък. Горните анализи показаха необходимостта от промяна в нормативно определените минимални добиви по схемите за обвързано подпомагане на плодове и зеленчуци.
Приложимите към момента минимални добиви, като критерий за допустимост на плащането по схемите, са в пъти по-ниски от средните добиви, определени по технологични карти. Така определените минимални добиви не отразяват реалното производство на плодове и зеленчуци и не са подходящ инструмент за постигане на целите на подкрепата, обвързана с производството. Законово определените минимални добиви не допринасят в достатъчна степен за излизане на производството „на светло“.
Основните промени в предложеният проект на нормативен акт в схемата за обвързано с производството подпомагане на млечни крави са свързани с въвеждане на модулирана ставка, разделяне на схемата за подпомагане на млечни крави и такива под селекционен контрол, като се подпомагат само първите 250 животни, също така подпомагането е обвързано с минимален добив мляко – различни са добивите от равнинен или планински райони. Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. предвижда схемата за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол да се раздели на две самостоятелни схеми – за млечни и за месодайни крави. Създава се нова схема за обвързано подпомагане на млечни крави в планински райони.
През 2017 г. и следващите ще се подпомагат само биволици и малакини (женски животни), като и при тях ще се прилага модулираната ставка за първите 300 и над тях.
За периода 2017г.- 2020г. ще се подпомагат овце-майки и кози майки само в планински райони и такива под селекционен контрол. Причини за предлаганите промени са анализите на данните, които показват, че броят на общо заявените за подпомагане крави по всички схеми през 2016 г. нараства с 10,5% спрямо 2015 г. Най-значителен е ръстът на кравите под селекционен контрол – с 35,1%. Броят на заявените за подпомагане овце-майки и кози-майки през 2016 г. нараства по всички схеми спрямо предходната година общо с 15,2%, най-съществено по схемата за подпомагане на от 10 до 49 животни – със 78% и по схемата за животни по-селекционен контрол – с 49%.
Разделянето на схемите за млечни крави под селекционен контрол и месодайни крави за селекционен контрол се налага поради различните изисквания за осъществяване на развъдна дейност при отделните продуктивни направления, различните разходи за отглеждане и за извършване на селекционна дейност при млечните и месодайните крави и ефективна селекция, както и ръстът с 35,14% на заявените животни, което води до намаляване на индикативната ставка с 28% (от 378 лв. през 2015 г. на 272 лв. през 2016 г.).
Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави в планински райони се предлага да се създаде с цел запазване на поминъка в планинските райони (1 171 ферми с 6 653 бр. млечни крави) и използване на природния ресурс. Причините за промяна в условията за допустимост на Схемата за обвързана подкрепа за биволи са свързани с увеличаването на броя на заявените за подпомагане биволи (+29% през 2016 г. спрямо 2015 г.), 8,6% заявени повече биволи за подпомагане през 2016 г. от нотифицираните през 2014 г. (12 894 бр.). Изменението в схемата за подпомагане на овце-майки и кози-майки беше направено заради седем-кратното увеличение на ставката през 2015г. в сравнение с нотифицираната през 2014г., увеличаване на заявените животни (+54% през 2016 г. спрямо 2015 г.), необосновано високият дял на субсидията от разходите, както и необходимостта от запазване на поминъка в планинските райони.
