Министерството на земеделието, храните и горите предлага промени в Наредба № 12 от 2016 г., която определя условията за прилагане на подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. С тях се цели да се облекчи процедурата, когато за финансиране по подмярката участват юридически лица с нестопанска цел. Към момента, за да могат те да изпълнят проект, е необходимо одобрението на Европейската комисия.
Зам.-министър Лозана Василева мотивира предлажените промени така:
В Наредба № 12 от 2016 г. е регламентирано, че за дейността „Изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на социална инфраструктура за предоставяне на услуги, които не са част от процеса на деинституционализация на деца и възрастни, включително транспортни средства“ – финансовата помощ се предоставя след произнасяне на Европейската комисия по подадено уведомление за индивидуална инвестиционна помощ в съответствие с изискванията на Насоките на Европейския съюз за държавната помощ в сектора на селското и горско стопанство и в селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Съгласно законодателството в областта на държавните помощи, натрупаната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейската комисия, включително и методическите тълкувания и пояснения на последните, когато публичните органи на национално, регионално или местно равнище организират, възлагат или извършват услуги/дейности за задоволяване на потребностите на обществото, същите като цяло се квалифицират като услуги от общ (обществен) интерес. Ако тези услуги се реализират по неикономически начин (извънпазарно), те не са обхванати от правилата на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), отнасящи се до държавните помощи.
През 2016 г. беше обявен прием на заявления за подпомагане за дейността. След извършени проверки на заявленията за подпомагане са предложени за сключване на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за четири проекта. Бенефициенти и по четирите проекта са юридически лица с нестопанска цел, които са представили становище от Министерството на труда и социалната политика по предложение на Агенцията за социално подпомагане за необходимостта и целесъобразността за социалните услуги, които ще се разкрият, както и положително становище от Агенцията за социално подпомагане за бъдещо финансиране на социалните услуги, като държавно делегирана дейност. По четирите проекта ще се предоставят социалните услуги за деца и няма да се реализират инвестициите в погранични райони. Освен това по Наредба № 12 от 2016 г. се предоставя безвъзмездна финансова помощ за малка по размери инфраструктура, която е разположена в селските райони и има локален ефект предимно за местно население и не застрашава да засегне търговията между държавите-членки.
По смисъла на чл. 1 – 4 от Закона за закрила на детето държавата има основен ангажимент да защитава и гарантира правата на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца и да създава подходящи условия за тяхното развитие. В чл. 17 от Закона за социалното подпомагане е регламентирано, че социалните услуги за деца са безплатни, когато са делегирани от държавата дейности, освен в случаите, когато заплащане е предвидено в закон. Те се предоставят безплатно, като израз на ангажираността и особения интерес на държавата да защитава и гарантира правата на децата.
Съгласно чл. 18а от Закона за социалното подпомагане отговорни за управлението и предоставянето на социални услуги, делегирани от държавата дейности и местни дейности, са кметовете на общините. Този факт е от изключително значение, от гледна точка на предоставената възможност на общините да развиват и управляват услугите за хората в неравностойно положение и децата въз основата на конкретните потребности на населението на общината от определени услуги. Като доставчик на социални услуги те не изпълняват икономическа дейност, а действат в качеството им на публични органи, които провеждат социалната политика на своята територия. Като такива за тях възниква задължението да планират, управляват и определят какви социални услуги да се предоставят на тяхната територия на местно ниво (в съответствие със Закона за социалното подпомагане и Правилника за неговото прилагане) и да осигурят предоставянето им в съответствие с националните приоритети. Икономическият интерес не би могъл да е водещ в този сектор, където движеща сила са потребностите на всички уязвими групи, които поради различни социални причини нямат възможност да заплатят реалната цена за предоставяната услуга. Намесата на държавата тук е необходима в по-голяма степен, предвид ролята на социалните услуги и тяхното важно значение за социалното включване на хората в уязвимо положение.
Действително според чл. 18 от Закона за социалното подпомагане социалните услуги могат да се предоставят от държавата, общините, български физически лица, регистрирани по Търговския закон, юридически лица и физически лица, извършващи търговска дейност и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз или на друга държава от Европейското икономическо пространство, след вписване в регистър към Агенцията за социално подпомагане (АСП). Тук обаче е важно да се уточни, че юридическите лица с нестопанска цел нямат интерес със собствено финансиране да изграждат и предоставят подобни социални услуги, тъй като тези дейности са ангажимент на държавата и се финансират със средства от държавния бюджет. Юридическите лица с нестопанска цел, които са предложени за одобрение реално няма да предоставят социалните услуги за деца със собствено финансиране, а ще кандидатстват за възлагане на управлението на социалните услуги, делегирани от държавата дейност от страна на общината, за което са представили и становище от Агенцията за социално подпомагане за бъдещо финансиране на социалните услуги, като държавно делегирана дейност.
Законодателството предвижда възможност (чл. 18а, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане) кметът на общината да възложи управлението на социалните услуги, които са открити като делегирани от държавата дейности и местни дейности, на частни доставчици само чрез конкурс или по договаряне при единствен кандидат, но следва да се отбележи, че това е правна възможност, а не задължение на общините. Въпреки тези специфики, от страна на държавата са създадени необходимите условия и предпоставки за насърчаване на предприемачеството и конкурентостта в сферата на социални услуги чрез ясно разписана в специалното законодателство възможност за възлагане на управлението им на частни доставчици по прозрачен начин и на база конкурентен подбор. Възлагането обаче не променя характера на услугата. Услугата продължава да бъде делегирана от държавата дейност или местна дейност. Тя не става частна услуга, независимо, че управлението й се осъществява от частен доставчик. Този доставчик ползва държавни или общински средства, той се отчита на общината и не може да формира печалба или пък да предвижда такси и т.н.
На базата на гореизложеното може да се направи изводът, че предложените за одобрение проекти за социални услуги за деца, за чието предоставяне ще служи финансираната по Наредба № 12 от 2016 г. инфраструктура, са с неикономически характер, тъй като се предоставят безплатно, финансират се изцяло от държавния бюджет, т.е. няма пазар за тези услуги. В тази връзка безвъзмездната финансова помощ по Наредба № 12 от 2016 г. попада извън обхвата на правилата по държавните помощи.
В тази връзка се предлага от Наредба № 12 от 2016 г. да се отменят разпоредбите, които са свързани с нотифицирането на индивидуална инвестиционна помощ в съответствие с изискванията на Насоките на Европейския съюз за държавната помощ в сектора на селското и горско стопанство и в селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Във връзка с ограниченията, които са регламентирани в Наредба № 12 от 2016 г., че финансовата помощ се предоставя след произнасяне на Европейската комисия по подадено уведомление за индивидуална инвестиционна помощ, когато се кандидатства за изграждане на социална инфраструктура и обстоятелството, че тази дейност попада извън обхвата на правилата по държавните помощи и необходимостта да се одобрят заявленията за подпомагане, след като приемът е приключил преди една година, за да започнат строително-монтажните дейности, които са забавени поради ограничителните текстове в нормативния акт и на основание Решение № 9393 от 14 юли 2017 г. на Върховния административен съд, и прогласения в чл. 6 от Административнопроцесуалния кодекс принцип на съразмерност е необходимо да се промени разпоредбата на Наредба № 12 от 2016 г. в срока по чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове.
С промяната се цели да се отговори на предизвикателствата, възникнали в процеса на прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и да се намалят тежестите за бенефициентите.
