Успешен бизнес ли е животновъдството? Как да финансираме бизнеса по „Програма развитие на селските райони” Мярка 121 и 123?

Първото и най – важно нещо е финансирането на бизнеса. Когато става въпрос за животновъдство можем да финансираме тези наши начинания по програма „Развитие на селските райони” Мерки 121 и 123. Много важен момент е да преценим, коя от двете мерки е подходяща за нашата инициатива. Казвам това, защото двете мерки си имат своята специфика и допустимост на дейностите според това на кой етап сме от бизнеса си свързан с животновъдство.

Ще направя паралел между Мярка 121 и Мярка 123, тоест да дам разяснение коя от тях е най – подходяща за нас според това към какво сме се насочили конкретно:

Мярка 121 е подходяща за фермери, които произвеждат непреработени земеделски продукти:

Животновъдство (включително непреработените продукти, получени в резултат на отглежданите по-долу животни)

• Говеда (крави)-всички видове, включително и за разплод;
• Биволи (биволици)- всички видове, включително и за разплод;
• Овце – всички видове, включително и за разплод;
• Кози – всички видове, включително и за разплод;
• Свине – всички видове, включително и за разплод;
• Коне – за месо.

Като максимум при непреработени земеделски продукти може да стигнем до следните продукти:

• Месо и карантия;
• Млечни продукти;
• Черва, мехури и стомаси на животни (освен риба), цели и части от тях;
• Животински продукти.

Мярка 123 е подходяща за предприятия от хранително – вкусовата промишленост, като използваните суровини, които постъпват трябва да са в следния вид:

• Живи животни;
• Месо и карантия;
• Млечни продукти;
• Черва, мехури и стомаси на животни (освен риба), цели части от тях;
• Сланина и друга топена свинска мас; мас от домашни птици;
• Не топена мас от волове, овце или кози; лой включително “от първа ръка”, произведена от споменатите мазнини.

Пример Мярка 121:

За да сте допустими за кандидатстване по Мярка 121 вашата животновъдна ферма трябва да произвежда продукция до следната фаза: животни за месо, като след това ги продавате или живи или умъртвения, като нямате право да ги използвате за производство на колбаси във собствен цех. Ако гледате животни за мляко Вие трябва да продавате само млякото, като не може да правите сирена от тази суровина в собствена мандра!

Пример Мярка 123:

За да сте допустими за кандидатстване по Мярка 123 вашето предприятие трябва да използва суровини в следния вид: Ако имате и/или ще изграждате мандра Вие трябва да си осигурявате млякото в суров вид, дошло от ферма и/или фермер, който има тази дейност. Ако сте производител на колбаси основната суровина (месо, сланина и т.н.) трябва да пристига под формата на живо животно, умъртвено, както и неговите суб – продукти!

Субсидиите от ЕС служат за значително модернизиране и/или изграждане на нови ферми по-модерни технологии отговарящи на всички изисквания.

По всичко изглежда, че ще се наложи да скъсаме със старите представи как трябва да изглежда една говедовъдна ферма. Причината се е в това, че постепенно се променят условията, при които трябва да се развива говедовъдството.
През последните години се забелязва значителен ръст на проектите за говедовъдни ферми – както за преустройство на съществуващи сгради, така също и проекти за ново строителство. Това е добър признак – фермерите разбират, че нещата трябва да се поставят на здрава основа независимо дали ще се строи на гола поляна, или ще се преустройва съществуваща сграда.

В областта на технологиите в говедовъдството все още се намираме в преходен период. Предстои както процес на концентрация, така също и на технологично обновление. Това е свързано с инвестиции. Фактът, че инвестираните в строителство и стационарно оборудване средства предопределят за много години напред ефективността на производството, налага да се подхожда много внимателно още в самото начало. Каквото и да се говори, цялата тежест от допуснатите в началото грешки се стоварва в крайна сметка на гърба на фермера. Всяка грешка, свързана с породния състав, храненето на животните или с управлението на фермата (все важни неща) сравнително лесно могат да бъдат избегнати без да се нарушава производственият ритъм във фермата и няма да имат фатални последици. Определящо за технологията на отглеждане на кравите е начинът на тяхното настаняване, а основа за това е строителното решение. Овеществен в бетон, метал и дърво, реализираният вече проект практически не подлежи на корекции. Всяко преустройство, свързано с корегиране на допусната още при проектирането грешка, не може да се извърши „в движение” – корекцията започва от нулата и иска още много инвестиции. Именно в това отношение фермерът трябва да бъде особено внимателен.

При една и съща нормативна база обаче може да се направи както добър, така също и лош проект. Тук фермерът е основният двигател (защото той избира кой да му разработи проекта), той взема стартовото решение и понеже изборът е негов, той няма на кого друг да се сърди. Разбира се, поради липса на навици всеки фермер прави опити да решава проблемите си самостоятелно. Разчита на собствените си очи и на думите на ближния си: фермата на еди кого си е много хубава, аз ще направя моята както е при него.
Намирам за много лош подхода да се възпроизвежда видяното в друга ферма – това най- често води до натрупване и задълбочаване на грешките. И в случая дребните камъчета обръщат колата – в най- добрия случай се прави ферма, която носи всички недостатъци на прототипа, а много често са вмъкнати и нови грешки. При такъв подход може да се опорочи всяко добро технологично решение – незабележимо отклонение в някой параметър предизвиква сериозни отрицателни последици.
Искам да Ви обърна внимание на това, че фермерът и кравата са в непрекъснат диалог. Фермерът говори на кравата с всички свои действия: какви условия е създал във фермата, какъв душевен и физически комфорт и е осигурил, как е задоволил физиологичните и нужди. Кравата разбира всички тези „думи” на фермера. И тя му отвръща. За съжаление много малко са фермерите, които разбират езика на кравата. Може би по- нататък ще направим в рамките на този форум един речник за превод на кравешкия език – ако има проявен интерес към това, разбира се. Но има едно нещо, което кравата изговаря най- категорично: ТЯ ВИ ДАВА ОПРЕДЕЛЕНО КОЛИЧЕСТВО МЛЯКО. Вие обаче не сте разбрали, защо Ви е дала толкова малко мляко!!! Защото от същото количество фураж кравата може да ви даде още много мляко. Ако сте доили дневно 18 литра мляко, но не сте отговорили на репликите на кравата, Вие сте загубили със сигурност 10 – 12 литра. Това е сериозен аргумент в полза на изучаване на кравешкия език, нали?! Но да не се забравя, че начинът, по който сме направили фермата си (как сме отляли бетона, какви елементи по какъв начин сме подредили в сградата и как сме разпределили параметрите на тази сграда) е нашата встъпителна реплика. Ако тук сме немарливи, през целия продуктивен живот кравата ще ни го натяква. Но ние няма така и да го разберем.

Дейността на технолога в проектирането на една животновъдна ферма е водеща, така както на архитекта в комунално – битовото проектиране. Във фермата , като се изключи устройственото планиране, за архитекта има съвсем малко работа. Технологът прави вътрешното разпределение (което по същество е архитектурния план), определя допустимите места за колони, които да олекотят конструкцията, местата и размерит на проходи и изходи, височина на стряхата и наклон на покрива, размери и месторазположение на вентилационни отвори, разположение на технологичното оборудване и подложките за проектиране на останалите части на един инвестиционен проект, както и връзките между отделните производствени сектори. На архитекта, грубо казано, му остава да нанесе боята на сградите.
Има архитекти, които разбират колко е важна технологичната постановка и не се решават да започнат проектиране на такива обекти. Това са наистина професионалисти в своята област и достойни хора. Но много са и тези, които (водени от правилото, че на клиент не се отказва) приемат и правят проекти, които граничат с абсурда. Виждал съм проекти, на които е направена фасадата (при това с алуминиева дограма) и е сменен етернита на покрива с великолепно (и много скъпо) покритие, но няма нито една черта, която да показва какво ще се прави в сградата, за да се превърне в някаква кравеферма. В друг проект за преустройство на сграда проектанта е заложил техника за почистване на тора, която от 30 години не се прилага никъде по света. В трети проект точно по средата на торовата пътека, където трябва да се движи трактор с булдозер (да не коментираме дали това е най- доброто) на всеки 6 метра има колони, които носят покрива. Горкият фермер!. В друг проект е направена ясла, по която трябва да се движи трактор с ремарке за залагане на фуража, но тази пътека е „затапена” от помещения, в които трябва да има животни – просто техниката няма как да стигне до тази пътека. Като допълнителна екстра към същия проект е предвидено силажохранилище с четири, високи по 2, 00 м стоманобетонови стени.
Не искам да казвам лоши думи за архитектите. Но във всички случаи препоръчвам на фермерите, които решават да инвестират, да не се отнасят лекомислено към това кой ще им направи проекта. Нали никой, ако има болки в корема, няма да отиде на очен лекар? Ако все пак отиде, то очният лекар ще му каже, че не е дошъл на подходящото място. И няма да започне да го лекува.

Този материал е разработен съвместно от екипа на Finansirane.eu, консултантска компания „ЕНПРОМ” ООД и „АГРОЕКОН” ООД в лицето на ст.н.с. д-р инж. Стефан Станев.

Ние сме готови да разработим вашия проект от А – Я!

Бихте могли да дискутирате възможността за стартиране животновъдство като печеливш бизнес в нашия форум на адрес www.finansirane.eu/forum/ и по-специално в категорията ЖИВОТНОВЪДСТВО – проектиране; технология на отглеждане; финансиране