Финансиране за овощна градина – лешници

1.Произход, разпространение и значение

Лешникът е един от най-слабо разпространените овощни видове. Той се отнася към род Corylus, семейство Betulacea (брези). От този род са известни около 20 диви форми, а културните сортове се отнасят към видовете С. avellana, C.maxima и C.pontica. Дивите форми се намират в горския фонд и са известни с названието лески, а културните – като лешник. 

В естествено състояние обикновената леска се среща в цяла Европа, а културният лешник е разпространен главно в Мала Азия, бреговете на Черно и Средиземно море и Тихоокеанското крайбрежие. Най-големият производител на лешникови ядки е Турция (с около 75% от световното производство), следвана от Италия, Испания, Гърция и др.

Плодовете на лешниците се използват като храна на човека още в дълбока древност. Лешниковите ядки се ценят поради високите вкусови, хранителни и лечебни свойства. Те са богати на мазнини (60-70%), белтъчини (16-21%), фосфатиди (0 4%), минерални соли и витамини. Използват се в сурово състояние, печени, в сладкарството и производството на ликьори. Въпреки благоприятните условия за отглеждане на лешник, у нас той е слабо застъпен.

• Биологични особености

Лешникът е многогодишно храстовидно растение с височина 3 до 6 метра. Той е разделнополово, еднодомно и анемофилно опрашващо се растение. Основната част от сортовете са самостерилни и само някои (Ран трапезундски и Бадемовиден) са самофертилни. Мъжките цветове са във форма на реси, а женските са със съцветия на смесените клонки. Лешникът е най-рано цъфтящия овощен вид, като цъфтежът на смесените пъпки в зависимост от сортовете може да бъде през октомври, декември или януари-февруари.

Плодът е орех, с твърда черупка снабдена с чашка (купола). Плодовете са събрани на групи. Плододаването започва след 5-6 година, а когато се засажда от издънки – към 8-9 години. При присадени дръвчета плододаването настъпва по-рано. Средно от храст се получават около 10 кг плодове. Оптимални добиви се получават през период от 15-20 години, но чрез периодична подмладяваща резитба, плододаването може да се удължи до 50- 60 и повече години.

Лешникът е топлолюбиво и влаголюбиво растение. Той се развива най-добре по крайбрежията на реките и моретата. У нас най-добри са условията по Черноморското крайбрежие и водосборните басейни на реките Струма, Места и Арда. Неподходящи са райони с надморска височина над 600 м.

Подходящи за лешникови насаждения са песъкливо-глинести, наносни или хумусно-карбонатни почви. Неподходящи са лошо дренираните, много леките и много тежки почви. В период на покой растенията издържат до минус 25-30°С. Покълването на прашеца се препятства от ниските (около 0°С) и високи (около 25°С) температури. Оптималните температури са около 15-17°С. Много опасни са продължителните пролетни слани.

2. Технология на отглеждане

• Размножаване

Лешникът се размножава предимно чрез вкореняване на издънки. По-съвършено е размножаването чрез присаждане, което позволява механизиране на основните производствени процеси. Като подложки се използват сортовете Мечешки и Грузински лешник.

• Разсаждане, обработка и торене

Лешниковите растения се разсаждат на разстояния 4-5 х 3-4 м., като разстоянията варират в зависимост от почвеното плодородие и сорта. Лешниците понасят зачимяване, но реагират положително на обработка на почвата. Преди засаждането мястото се обработва и тори, както при останалите овощни насаждения. През есента, с основната обработка се внасят оборски тор, суперфосфат и калиев сулфат, а през пролетта- амониев нитрат.

В насажденията основната обработка се извършва през есента на 15-18 см., а през вегетацията се правят повърхностни обработки на 10-12 см. За да се осигури добър прираст и редовно плододаване е желателно да се извършат няколко поливки. През следващите години се извършват еднократни подхранвания с амониев нитрат, а при слаби почви е желателно да се тори и с добре разложен оборски тор и суперфосфат през есента с обработка на 15-18 см.

• Резитба

При лешника тя е два вида:

1. За производство на плодове

На оставените 6 до 10 стъбла се отстраняват всички счупени и изсъхнали клони. Така се стимулира образуването на едно-, дву- или тригодишни леторасти които плододават. Издънките около тях се премахват.

2. Подмладяваща

Извършва се на 10-15 години. Състои се в премахването на старите растения до основата- през есента, загърлянето им с почва. През пролетта се избират 5-8 броя, които се оформят за плододаване, а другите се премахват. Беритбата трябва да се извършва в пълна зрелост, за да бъдат ядките с високо качество.

• Растителна защита

Най-голямо значение има болестта брашнеста мана, която се причинява от гъба във вид на плесен върху горната повърхност на листата, прошарена с черни тела. Опасни неприятели по лешника са лешниковия хоботник и лешниковия сечко. За да се унищожат източниците на зараза през есента, след листопада трябва да се съберат и унищожат опадалите листа и почвата да се обработи.
По този начин се унищожава заразата от брашнеста мана и ларвите на лешниковия хоботник.

• Лечебни свойства

Лешникът е популярен преди всичко с вкусните си плодове и малко хора знаят, че лечебни свойства имат също корените, кората и листата му. Лешниковите ядки съдържат всички нужни на човека хранителни вещества – протеини, мазнини, въглехидрати. В химичния им състав присъстват калций, калий, йод, желязо, магнезий, флуор, манган; съдържа и витамините A, C, E, B1, B2, PP.

Растението има противовъзпалително, съдосвиващо и кръвоспиращо действие. Използва се при лечение на разширени вени, хемороиди, стомашни и варикозни язви, колити с разстройство, камъни и пясък в бъбреците, проблеми с простатата, хипертония, атеросклероза, анемия, задържане на течности, гуша, диабет, липса на апетит, жлъчни заболявания, жълтеница, кожни болести, малария, мускулни заболявания и много други.

3. Предимства при отглеждане

В зависимост от разстоянията между фиданките при засаждане, в един декар са необходими от 50 до 33 броя; оттам и инвестицията в един декар приблизително ще бъде около 100 лева /40 броя по 2,50 лева- цена на български производител/, което е една от най-малките инвестиции за създаване на трайни насаждения, сравнение с други овощни видове.От инвестиционна гледна точка малкия брой растения, които се влагат в декар, при относително ниска цена за брой, води до по-малка инвестиция за създаване на градина, а в същото време добри добиви и продажна цена, и по този начин висока рентабилност.

• Не са податливи на болести и неприятели, което ограничава пръсканията до минимум, а това позволява биологичното им отглеждане
• Резитбата е ограничена
• Лесно съхранение на готовата продукция /лешника е дълготраен плод/, с възможност за спокойна реализация на най-добра цена
• Дълъг продуктивен период – до 50-60 години
• Пълна механизация на технологичните процеси – отглеждане, прибиране, съхранение, реализация
• Нарастващо търсене и цена на световния пазар. Според Турското аграрно министерство и Black Sea Export Union средната цена е 5,4 €/кг . Турция е основен производител със 79% от световното производство; нуждата на българския пазар от лешник се задоволява изцяло от внос

4. Цени и пазари

Към днешна дата, в страната ни се търсят ядки родно производство. Не е изненада, че количествата са ограничени, тъй като няма достатъчно градини, които да осигурят суровината.

Производството на ядки има много добри перспективи и по отношение на износа, а фактът, че по-голямата част от вътрешното търсене се покрива от внос, може да направи отглеждането на селскостопански култури като лешниците, печеливша алтернативна дейност и източник за допълнителни семейни доходи.

Най- големият производител на лешници е Турция, където са важна стока за националната икономика на страната. През 2010 г. на Турция се дължат 65% от световния пазар. През 2011 г. турските производители са реализирали приходи от 1.5 млрд. лири от продажбата на лешниковата си реколта зад граница.

В Европа производството на белени лешници е около 120 000 тона годишно. Италия е основният производител на лешници в Европейския съюз, като произвежда 78,5 % от продукцията, следвана от Испания с 14,5 %, Франция и Гърция с 2,7 % от общата продукция.

Пазарът на лешници е с нарастващ тренд и цената им ще расте, тъй като се очаква по-нисък добив в основните турски провинции-производители. Основни пазари на лешници са Австрия Германия, Гърция, Испания, Франция и Италия. Добри перспективи имат и пазарите в Кипър, Косово, Полша, Румъния и Сърбия.

Цените за лешници на българския и европейския пазар за сходни. За лешници с черупка, средната цена е 4-5 лв/ кг; белени лешници- цените варират между 15- 20 лева/ кг, като могат да се срещнат и по 30 лв/ кг.
На европейския пазар, цените нарастват постоянно. Цената на лешници в черупка започва от 2 €/кг, а на белените от 5.4 €/кг и нагоре.

5. Финансиране

Програма за развитие на селски райони предоставя възможност за финансиране на вашите идеи. Мерките, по които можете да финансирате своите идеи са:

• Подмярка 4. 1 ” Инвестиции в земеделски стопанства”
• Подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски производители”

Програмата позволява да направите допълнителни инвестиции, които да подобрят добивите и качеството на продукцията от една лешникова градина. Пример за това може да бъде изграждането на сондажи, капково напояване, закупуването на специализирана земеделска техника и транспортни средства. За да научите за всички възможности и да превърнете вашите планове в реален бизнес, можете да се свържете с нас.