“Черни диаманти” в градината- за специалисти

Трюфелите, като плодове на земята, са известни от древни времена. Първоначално, хората са започнали да ги консумират както другите грудки- обикновена, по-скоро посредствена храна. Те ги събирали, едва когато са станали достатъчно големи, за да се видят на повърхността. Това се оказва прекалено късно като време, тъй като вече са прераснали и загубили качествата си. Разбира се, с времето хората се научили да ги ценят и събират точно, когато са узрели.

Съществуват свидетелства, че трюфелите са познати на човечеството поне от 3600 г. и даже са присъствали в диетите на шумерските народи, а рецепти за тяхното приготвяне се срещат още в гръцките и римски ръкописи. През Римската цивилизация до френския кралски двор, екзотичната им природа ги превръща в луксозен продукт и знак на богатство.[divider]

Още от Древността, хората правят опити да култивират различни видове диворастящи гъби посредством разнообразни техники. С развитието на науката те са се усъвършенствали, но въпреки това в наши дни само няколко вида гъби се култивират успешно в промишлени количества. Това е така, защото все още не е изяснена докрай биологията и екологията дори на най- популярните видове гъби. Екотипът също играе решаваща роля при култивирането, като сапрофитните гъби са най- лесни за култивиране, след тях са паразитните, а най- трудни за култивиране са микоризните гъби, към които спадат трюфелите.

Те принадлежат към клас Ascomycotina и наброяват на 100 вида. Плодните им тела са частично или изцяло заровени в земята, с неправилна форма, с гладка повърхност или такава с израстъци. Цветът варира от бял до черен, като се наблюдават специфични жилки. Технологията и методите на култивиране на трюфели, които ще опишем по- долу, се основават на новозеландския и френския опит. Методите за култивиране на трюфели се основават на следните 4 съществени елемента:

• подходящ избор на мястото на култивиране
• избор на микоризните дървета като функция от околната среда
• заразяване (микоризация) на дърветата с трюфел при отсъствие на други микоризообразнуващи гъби
• поддръжка на почвата и дървесните видове

Развъждане на трюфели-изисквания:

• Заразяване на здраво дръвче с трюфелни спори- микоризирано дръвче

Трюфелите растат под земята, около и в симбиоза с корените на “гостоприемни дървета”, като подходящи са тези с повърхностна коренова система- широколистните дъб и габър, топола, липа, леска и др. Трюфелът и дървото живеят в симбиоза- гъбата доставя азот на дървото, а чрез корените му си набавя вода и минерали. Приемните дървета трябва да достигнат физиологична зрялост ( 5-6 години), преди гъбите да започнат да дават реколта.

• Екологични изисквания

1. Климат

Култивирането е възможно в широки граници на климата: средиземноморски, океански, преходно- континентален, континентален. При по- студен климат, чрез някои допълнителни мероприятия, реколтата може да бъде обезпечена.

2. Почва

Микорозираният разсад би могъл да плододава при почви с твърде различни физични характеристики: глинести, глинесто- алувиални, песъчливи, каменисти и др. Най- важната характеристика е отсъствието на пясъчна структура. Добри резултати са получени в резултат на балансирано съотношение на варовик и достатъчно количество хумус. Структурните характеристики на почвените хоризонти са от много голямо значение, като те доста често не биват взимани предвид. Наличието на слабопроницаем варовик в почвените хоризонти би компрометирало образуването на трюфели. Почви, състоящи се от плитка варовикова кора, също потискат растежа на гъби от рода на трюфелите. Преди засаждането е необходимо да се направят дупки посредством механична лопата, за да се осигурят 3-те най-важни фактора: водопропускливостта на почвения хоризонт, дренирането и оптималното количество на задържана влага.

• Почвеният анализ е задължителен преди засаждането и трябва да бъде извършен от специализирани лаборатории

3. Биологични характеристики

Типът растителност, намираща се преди засаждането на микоризните дръвчета е много важна особеност. Не са добри резултатите, получени след засаждане върху места, където са съществували гори или угари. Подходящи са следните земи: овощни градини, лозя, ливади.

[divider]Сортове трюфел

Ще бъдат разгледани само сортовете, които виреят в България и могат да бъдат култивирани на нашите географски ширини.

• TUBER MAGNATUM- БЯЛ ТРЮФЕЛ

Счита се за най- ценния трюфел, тъй като има голямо търговско значение. Външната повърхност е гладка и по- малко кадифена. Цветът варира от бледо кремаво до охра. Вътрешната му част е жълтеникаво бяла, с кафеникави нюанси. Нейният аромат го прави уникален. Размерът му варира от големината на орех до голям портокал.Периодът на зреене започва от 1 октомври и продължава до 31 декември. Най- разпространен е в Италия, Сърбия, Румъния, Унгария; среща се и в България в ограничени количества. Той обикновено живее в симбиоза с липи, дъбове, върби и тополи.

• TUBER AESTIVUM- ЧЕРЕН ЛЕТЕН ТРЮФЕЛ

Външната повърхност е черна с големи пирамидални брадавици, докато вътрешността е светло кафява на цвят, с многобройни белезникави вени. Има много деликатен и приятен аромат, напомнящ лешници. Размерът варира от тази на орех до тази на портокал, но и много често се срещат и по-големи екземпляри, обикновено с кръгла форма. Периодът на зреене започва от 1 май и продължава до 31 август. Това е най-разпространеният трюфел в България, както и в Италия, Сърбия, Румъния, Унгария и др. Летният трюфел живее в симбиоза с много горски видове, сред които са: дъб, бор, бук, габър, бреза, леска и др.

• TUBER UNCINATUM- ЧЕРЕН ЕСЕНЕН

Наричан още Burgundy. Външната повърхност много прилича на летният трюфел (Tuber Aestivum Vitt), докато вътрешността е тъмно шоколадово кафява на цвят, с многобройни вени. Има силен и приятен аромат. Размерът варира от лешник до този на портокал и по рядко по- големи екземпляри. Периодът на зреене започва от 1 септември и продължава до 31 декември. Черният есенен трюфел е разпространен в България. Той живее в симбиоза с дъб, габър,липа,бор,смесени гори и др.

• TUBER BRUMALE- ЧЕРЕН ЗИМЕН 

Много често се бърка с черният трюфел (Tuber Melanosporum), защото те споделят същото местообитание и живее в симбиоза с един и същи вид на растенията. Външно е покрит с кафеникаво черен цвят и по-малки брадавици. Вътрешността му е тъмнокафява със силно изразени бели вени. Мирише на индийско орехче и расте под широколистни дървета. Периодът на зреене започва от 1 януари и продължава до 15 март. Разпространен е в България.

• TUBER BORCHII- БЯЛ ТРЮФЕЛ

Този сорт е бял и добре познат в Италия, като bianchetto или marzuolo трюфел. Външната повърхност е гладка, а цветът може да варира между бяла охра и оранжево тъмно. Вътрешната част е  червеникаво-кафява с бели вени. Миризмата е силна и приятна и напомня на чесън. Размера варира от грахово зърно до орех. Периодът на зреене започва от 15 Януари и продължава до 30 Април. Този вид е разпространен в България и често срещан в Европа. Този вид трюфел живее в симбиоза с  широколистни и иглолистни дървета.

• TUBER MACROSPORUM- ЧЕРЕН ТРЮФЕЛ

Външно е с червеникаво-кафява структура,понякога с ръждиви петна, повърхността му е гладка и има малки брадавици. Вкуса и аромата са много подобни на белият трюфел (Tuber Magnum Pico). Размера варира от грахово зърно до орех и много рядко по големи екземпляри. Периодът на зреене започва от 1 октомври и продължава до 15 Януари. Разпространен е в България. Този вид трюфел расте в симбиоза с липа, дъб, топола и леска и др.

Пазар, инвестиция и финансиране

На един декар се разполагат между 50- 60 дръвчета, според системата за засаждане- с приблизителна цена 20  лв без ДДС. Размерът на инвестицията зависи от това как ще се поливат дръвчетата- от естествен водоизточник, цистерна, поливна система, която да се изгради специално.

Според специалисти, стандартното засаждане е върху един хектар. В този случай инвестицията в микоризирани широколистни дървета е между 25 и 30 хил. лева, при цена 24 лева за дръвче с 430 мл коренова система. Има два вида технология за производство на микоризирани фиданки: от семенце и от издънка на дървото. Втората е патентована- Champion, като скъсява времето за достигане на зрялост с 2-3 години и гарантира висок процент на успешно прихващане (90%), но инвестицията в такива дръвчета е с около 30% по-висока.

• поява на първите трюфели

Зависи от сезона, влагата, температурата и грижите. Добивът е различен и зависи от много фактори, включително и видовете дървета. От един хектар може да стигне и до тон, но това е след 12- 15 година.

• изкупни цени

Цените на трюфелите вариват. Цената е производна на световни добив и се определя на седмица от Франция, Испания, Италия, Унгария, Китай. На едро средната цена е приблизително 50 евро/кг през лятото. Отглеждането на трюфели е препоръчително като съпътстваща дейност с някои овощни дървета като череши, кайсии и особено лешници.

Пазарът е стабилен, без конкуренция, но не гарантира изключително бързо забогатяване. Не може да се получи свръхпроизводство на трюфели, защото се отглеждат само при определени климатични условия. Печалбата може да достигне 8-10 хил. евро на сезон за 10 декара плантация, но само ако съотношението първо- второ качество (60:40 при диворастящите и 80:20 при култивираните) в общото количество е добро и ако гъбата не е наранена или презряла.

Своята инвестиция можете да финансирате по Програма за развитие на селските райони:
подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства”
подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски производители”

Програмите позволяват да направите допълнителни инвестиции, които да подобрят добивите и качеството на продукцията от една кайсиева градина. Пример за това може да бъде изграждането на сондажи, капково напояване, закупуването на специализирана земеделска техника и транспортни средства. За да научите за всички възможности и да превърнете вашите планове в реален бизнес, можете да се свържете с нас.

[signoff]