
Земеделието в България е основен стопански отрасъл, осигуряващ изхранването на населението и суровини за леката и хранително-вкусовата промишленост, с основните си подотрасли – растениевъдство и животновъдство. Обект на днешната ни тема ще бъде растениевъдството и по-конкретно оранжерийното производство, което в последните 20 години се развива със значителни темпове, както в световен мащаб, така и в България.
За тази цел, сме поканили г-н Николай Асенов – представител на фирма “Страбо” ЕООД – дистрибутори на испанската фирма Asthor и лидери в производството на оранжерии – да ни запознае с плюсовете на този тип производство.
Здравейте, г-н Асенов! Преди да зададем основните въпроси, които ни вълнуват, бихте ли ни представили накратко фирма “Страбо” ЕООД?
Здравейте и благодаря за интереса, който проявявате спрямо оранжерийното производство и нашата компания. Фирмата е основана от специалисти в областта по контрол на климата, с дългогодишен опит. Успешно разработваме технологични проекти в областта на високотехнологични оранжерии и оборудване за отглеждане на животни в селското стопанство. Благодарение на сътрудничеството си, с испанската фирма Asthor Agricola S.A., фирмата успява да се наложи като лидер на пазара. Предоставяните от нас решения обхващат голям сегмент от селскостопански и оранжерийни производители, като решенията, които предлагаме са както за земеделски производители с площи от 1 дка, така и за такива със 100 дка и повече.
В днешно време, бива обръщано все повече внимание върху неблагоприятните климатични явления, оказващи влияние върху развитието на селскостопанския сектор и по-конкретно растениевъдството, като зачестяване на градушки и слани, които унищожават голяма, да не кажем и цялата, част от земеделската продукция – отглеждана на открито. Ясно е, че не можем да се борим срещу природата и нейното влияние върху човечеството, но можем ли да предприемем мерки, с които да ограничим максимално въздействието и негативните климатични последици?
Както споменахте, не можем да се борим срещу природата, но можем да ограничим негативните въздействия, например чрез изграждане на оранжерия или т.н парник. Най-общо, тя представлява структура – със стени и покрив – изработена предимно от прозрачни материали (стъклени или пластмасови), в които се отглеждат култури, за които обикновено се изисква специално регулиране на климатичните условия и както казахте, с цел превенция на негативни климатични условия. Този тип структура може да бъде както с малки размери, така и с промишлени. Оранжерията е проектирана така, че изложена на вътрешна светлина, температурата да се повишава значително – сравнено с температурата на околната среда, като целта е да се предостави защита на отглежданите култури в студено или неблагоприятно време. Разбира се, съвременните оранжерии могат да бъдат изградени с високотехнологични производствени удобства: скрининг инсталации; отоплителна и охлаждаща система; висок клас осветление и др., като всички изброени могат да бъдат компютърно контролирани, за да бъдат оптимизирани условията на растеж на отглежданите култури. Оранжериите позволяват по-голям контрол върху средата, в която се развиват културите. В зависимост от техническата спецификация на оранжерията, ключовите фактори, които могат да бъдат контролирани включват: регулиране на температурата, нивото на светлина и засенчване; напояване, торене и влажност на въздуха. Оранжериите могат да бъдат използвани и, за да бъдат преодолени почвените недостатъци, като по-кратък вегетационен период или лоши осветителни нива, като по този начин би могъл да бъде подобрен добива на продукцията, особено върху трудно-обработваеми и бедни на богати вещества почви.
Бихте ли ни разказали по-подробно за технологичните особености при изгражданите от фирмата оранжерии?
За по-успешно оранжерийно производство, е важно да се извлече максимума от култивационния период. Влажността и температурата трябва да бъдат много прецизно контролирани, за да се предотврати спад в доходността; загуба на качество и гъбични заболявания. Въпреки това, чрез адаптиране към новите методи, дори с относително стандартно оборудване в оранжерията, могат да бъдат направени огромни спестявания в потреблението на енергия. Независимо от настоящата икономическа нестабилност, по-голямата част от сектора на производство на плодове и зеленчуци, не се възползва максимално от тези възможности. В по-голямата си част оранжерийните производители работят само сезонно, като основната причина е скъпото отопление на принципа на тръбна мрежа и котел на дърва или газ. За региона на България, където климата е умерен, има много по-подходящ метод и той е на базата на въздушното отопление, чрез отоплители – разположени вътре в оранжериите. По този начин бива осигурявана нужната топлина, в рамките на няколко часа, което е много енергийноефективно в предходните сезони, като е необходимо затопляне основно през нощта, при падане на температурата под 12 градуса. Системата е напълно автоматична и контрола става посредством датчици, разположени на височината на културата и в горния край на оранжерията. Отоплителите работят на компресиран природен газ, нафта или дървесен чипс. Разпределението става посредством текстилни въздуховоди, разположени под дренажните улуци или в горната част на оранжерията. Подаването на въздуха става равномерно, като по този начин липсват зони с по-ниска температура. Допълнително, може да бъде използвано обогатяване с въглероден диоксид, отделен при горенето, което увеличава добивите с 40%. Важен фактор за намаляване на температурните загуби, през зимата, играе и двойния полиетилен с надуване, който осигурява термомост между вътрешната и външната среда и спомага за намаляване на конденза – вътре в оранжерията. Друг важен фактор е термо и засенчващия екран, разположен в горната част на оранжерията, контролиращ се от метеостанцията на климаконтрола. Той помага за редуциране обема на отопление – зимата, през нощта – и редуцира температурите – лятото, през горещите дни.
За нашите читатели може би ще бъде интересно да научат и за хидропонните технологии, приложими в оранжерийното производство и какви са предимствата, които те дават?
Хидропонната технология все още не е толкова популярна в нашата страна, като причината отново е липсата на актуална информация, която да запознае производителите в нейната ефективност. Хидропониката е метод за култивиране, утвърден в целия свят, преди повече от 20 г., поради високите добиви и липсата на зарази в субстрата. Растенията се отглеждат върху субстрати без почва или почвени смески (вата, кокос, агропелит и др.). При субстратните чували с вата или кокос има недостатък и той е, че след приключване на култивационния период те трябва да се рециклират или депонират. Рециклирането е процес, който не е разработен в България, поради липсата на достатъчно оранжерийни производители, които да използват този метод. По-подходящи са агропелита или използването на саксии или агроторби от 60л. за еднократна или многократна употреба. Агропелита може да бъде смесен с биоторф или биохумус – за допълнителна минерализация. Този метод редуцира необходимия течен тор и придава на крайния продукт естествен вкус. Основен за хидропонния метод е хранителният възел и съдовете за торове, като по този начин се осигурява точно дозиране на торовете и предварително могат да бъдат зададени няколко програми, в зависимост от сезоните и концентрацията. Процеса се следи посредством сензори за ЕС, PH и температура. Дозирането става автоматично и решава проблема с изтощаване на почвата, след няколко сезона, при конвенционалния начин на култивиране в почвата. Друг проблем, който се решава е липсата на зарази от предишни култури и изваждане на коренищата от почвата в края на сезона. За хидропонната технология е важно да се знае, че е необходимо параметрите да се контролират от агроном и е по-подходяща за оранжерии над 5 дка.
В заключение, какви са очакванията Ви за развитие на селскостопанския сектор през настоящата година?
В последните 3-4 години се наблюдава засилен интерес към реализацията на високотехнологични оранжерии. Основната причина е безвъзмездната субсидия, отпускана за подобни дейности, по подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” от Програма за развитие на селски райони. Само ще припомня, че по тази мярка могат да кандидатстват земеделски производители, които имат икономически размер на стопанството от 8 000 евро, измерен в стандартен производствен обем.
Важни е да се знае, че за подаване на проект по подмярка 4.1, е необходимо съоръжението на има издадено строително разрешение и да е съгласувано в съответните инстанции. Мярката дава добри възможности за реализирането на подобни – модерни оранжерии, с които производителите биха могли да намалят експлоатационните си разходи и да увеличат печалбата си – независимо от атмосферните условия. Приоритизирането именно на сектор “плодове и зеленчуци”, ще доведе до повишаване интереса на земеделските производители, да се преориентират в оранжерийно производство. Друг фактор е и променящия се климат през последните години в България и липсата на ясно разграничени сезони, което води до трудна прогнозируемост на добивите от плодове и зеленчуци на полето. Решението е едно – осигуряване на изолирана среда и контрол на климата, посредством високи технологии.
Г-н Асенов, благодарим Ви за съдействието и за изчерпателната информация, която предоставихте на нас и нашите читатели!