Алтернативи за алтернативен туризъм

През последните години много започна да се шуми около темата за алтернативния туризъм. Започнахме до усвояваме средства от европейските структурни фондове, да развиваме селските райони, но нека се запитаме и до колко резултатни са всички тези дейности? Според Wikipedia под алтернативен туризъм се разбират всички туристически дейности, различни от масовия туризъм. Образно казано всичко различно от големи лъскави (и не толкова) хотели, ол инклузив и безлично отношение на персонала може да носи определението „алтернативно”. Водещото нещо при алтернативният начин за отдих е личното отношение (както от персонала на туристическия обект, така и от туристите) – превръщането на почивката в изживяване. Това звучи леко клиширано, но нека си спомним някоя от последните си семейните почивки в България. Хотелът беше приятен (чисти чаршафи, телевизор, минибар), персоналът – незабележим, ресторантът предлагаше вкусна храна (но нищо особено). По цял ден се чудехме какво да правим – все пак, по някое време на човек му писва да лежи и да яде и така отминаха дните отделени за годишната семейна почивка. Алтернативният туризъм е точната противоположност на преживяванията ни до сега. Водещото тук е нищо да не бъде стандартно. Да, като се започне от мястото на настаняване, гурме храната, специално разработените програми и се приключи с личното отношение на управителят към всеки един гост. Ще кажете, че до тук всичко звучи чудесно, но дали и реално е така?

Всъщност какво забелязахме ние. В страната ни хората трудно правят разлика между алтернативен и селски туризъм (всъщност селския е много малка част от алтернативния). Тяхната представа за почивка от такъв тип е – настаняване в реконструирана селска къща в старинен стил, ядене на „традиционни ястия” в малката механа към къщата, препичане около надуваемия басейн в задния двор и следобедно лафче със собствениците по време на следобедното кафе. Това си е доста побългарена версия на алтернативен туризъм, която за жалост е доста далеч от действителността.

Алтернативните форми за почивка могат да бъдат най-разнообразни:

– Селски туризъм

– Екотуризъм

– Приключенски (колоездене, конна езда, планински преходи, зимни спортове, кану каяк, гмуркане, пещерно дело, планинско катерене и много други)

– Тематичен туризъм (свързан с културно-исторически обекти, религия, солидарен туризъм, езотеричен, винен туризъм, гурме кухня, етнография, традиционни музика и танци, занаяти)

Това са само малка част от дейностите, които могат да бъдат разработени като алтернативни форми за почивка. В тази статия ние ще ви покажем реални примери за неограничените бизнес възможности, които стоят под шапката „алтернативен туризъм”.

„Нямаш втори шанс да направиш първо впечатление” – Безспорно първото впечатление, което оставя един туристически обект в своите посетители, до голяма степен се дължи на архитектурата и местоположението. По подразбиране, ние сме свикнали че „алтернативните” места за настаняване се реконструирани селски къщи на 2-3 етажа в типичен възрожденски стил. Омръзнали си ни големите дървени веранди и чардаци, традиционните механи с носии по стените в приземните етажи и цялата старинна атмосфера. Предприемачите, решили да се занимават с алтернативен туризъм са останали „с погрешното впечатление”, че е много по-изгодно да реконструираш стара къща вместо да построиш нещо ново и модерно, но това далеч не е така.

През последните години се утвърди един нов модел на строителство, който използва стари или нови интермодални метални контейнери за превозване на товари. Този вид строителство има учудващо много предимства пред стандартното строителство с тухли или бетонови плоскости. Като за начало, той е значително по евтин – един стар контейнер струва около 1,200 $ (6000$ – нов). Стандартния размер на един интермодален контейнер са 2,44м. /2,44м. /6,1м. (до 12,19 м. дължина). Контейнерите са проектирани, така че да могат лесно да се сглобяват в масивни и стабилни конструкции. Материалът от който са изработени издържа без проблеми на различни атмосферни влияния (дори морски бури, солена вода, слънчева радиация и т.н.) , за да предпазва в максимална степен товарите, които са поставени вътре. Този метод на строителство има и няколко недостатъка, които много лесно могат да бъдат преодолени. Първият е, че металът е по-бързо се нагрява и изстива в сравнение със тухлите например. Затова е необходимо на „постройките” от контейнери да бъде направена много по-добра изолация в сравнение със стандартните тухлени или дървени постройки. Следващият „проблем” е свързан със спецификата на строително – монтажните работи. Тук голяма част се пада на рязането и заваряването, за които са необходими специално оборудване и квалифицирани специалисти. Освен това е необходима и специална транспортно-повдигаща техника на строителната площадка, с която да се „подреждат” контейнерите. Последните две трудности могат лесно да бъдат преодолени. В страната има няколко големи фирми, които предлагат широка гама от индустриална техника под наем, като осигуряват и транспорт до обекта на клиента. Средно стойността на СМР излиза от 1/3 до половината от стойността на стандартните работи за една тухлена постройка със същите размери. Не трябва да се притеснявате и за дизайна на постройката от интегрални контейнери – от тях могат да се правят най-разнообразни по форма конструкции. Ние ще ви покажем само част от уникалните архитектурни решения, които намерихме.

Друг атрактивен начин за строителство е използването на екологични материали за изграждане на така наречените еко къщи. Те са построени изцяло от глина, слама, дърво и камък. Специалната технология на преработка на глинените „тухли” ги прави издръжливи и устойчиви на различни атмосферни влияния, като отново тяхната цена е значително по-ниска в сравнение с обикновените тухли. Къщичките, направени по тази технология са голяма атракция за туристите. В България има няколко изградени комплекса с такива постройки, които привличат постоянен поток от туристи. Средната цена за нощувка в къщичка (за двама) е около 120-150 лева. Само за сравнение една нощувка в 4-звезден хотел в Пловдив, например, за двойна стая е 150 лева, а инвестицията в изграждането на такъв хотел е в няколко пъти по-голяма от тази за комплекс от еко-къщи.

Ако все пак решите да се доверите на стандартни материали и методи за строителство, може да заложите на нестандартна архитектура. В страната ни има изградени няколко доста атрактивни места, които далеч не залагат на традиционния битов стил.

Приключенският туризъм е вид алтернативен туризъм.Той e най-динамично развиващият се сегмент в световния туризъм и една от най- добрите инвестиции за предприемачите.За огромна радост България разполага с отлични условия за него.Това е една съвкупност от нови туристически практики, в която доминира общуването на природата и активното участие с определен физически ангажимент за туристите. Туристите предпочитащи този вид туризъм са предимно сред младежите и хората работещи в стресова среда, за които общуването с природата и съчетанието му с определена активност или спорт е от изключително значение. Налице е и феномен на мода, но над всичко стои осъзнатата потребност да се пребивава активно сред природата.Най-често той се продава в пакет с услуги които представляват по същество селски туризъм, и има характеристиките на устойчивия туризъм.

Този вид туризъм – селският и приключенският се оказват вече по – предпочитани от зимните и летните ни курорти.Днес повече от всякога туристите предпочитат вътрешността на страната, за да гостуват на благоустроени селски къщи и малки фамилни хотели, чийто стопани развиват успешен бизнес.

За разлика от средностатистическия турист, който търси удобен хотел на Черноморието и чадър под който да легне, привържениците на активния отдих се насочват към планината, за да изживеят ваканцията си като незабравимо приключение.
Успешното развитие на алтернативен туризъм у нас се крепи почти изцяло на българския потребител. През последните години стана модерно да прекараш уикенда или ваканцията си в къща за гости сред природата. Преди празници като Коледа или Великден например най-популярните места са резервирани около два месеца предварително. Семейства с малки деца предпочитат да наемат цели вили, разполагащи с детски кът за игра. Фирмите, опериращи на българския пазар, пък все по-често организират своите тийм билдинги на село. Спортовете включващи приключенски туризъм са: яхтинга, подводното сафари и подводната археология, водното и речно кану, рафтинга (движение с надуваема лодка в бързи води), приключенското, планинското и шосейното колело, преходите на кон, определени видове джип-сафари,АТV, пещерно дело, скачане с парашут, делтапланер, бънджи, изграждане на всякакви видове спортни игрища – футбол, волейбол, баскетбол, плуване, ледена пързалка, аквапарк, тенис, мини голф, стрелба с лък, програми за оцеляване, катеренето с планински водач, планинските преходи в различните им по трудност измерения включително преходите със ски с панти, с бегови ски, със снегоходки или с кучешки впряг, екстремните ски, експедиционния/височинния туризъм към върхове, сноуборд, пейнтбол и т.н.

Този вид туризъм не е така сезонно и териториално натоварен както е при масовия туризъм, свързан с морските почивки и ски ваканциите. Има адреси на селски и приключенски туризъм в цялата страна. Разполагаме с природни паркове, както и с територии, които не са защитени, но които са също много атрактивни. Всичко това ни дава увереност, че бъдещето е на алтернативния туризъм и че това е най – печелившата инвестиция.

Тематичният (културният) туризъм е форма на алтернативен туризъм, който привлича огромна част хора, желаещи да опознаят българския националния бит и култура.Поради тази причина това е доста добра инвестиция за желаещите да навлизат в бизнеса. Туристите практикуващи културно-познавателен туризъм са по-мобилни и харчат повече средства от обикновените туристи, което е огромно предимство за насочилите се инвеститори именно в културен туризъм.

При културният туризъм основната цел на туристите е посещението на обекти, свързани с културата и културните особености на някаква епоха или на някаква група хора (нация, етнос, племе и т.н.). Обектите на културния туризъм може да представляват различни форми на изкуство, представени в галерии на изкуствата или на открито, места и обекти с историческо значение (исторически паметници) – сгради, местности, селища, предмети и др., исторически музеи, археологически музеи и разкопки, етнографски музеи и т.н. Към културния туризъм спада също посещението на различни културни изяви от типа на фестивали, театрални постановки, представяния на местни народни традиции, обичаи, обряди и др.

Тематичният туризъм задоволява специфични естетични, интелектуални и психологически потребности на личността и предполага висока обща култура, засилена любознателност и наличието на изследователски дух у практикуващите го туристи. Този вид туризъм може да бъде изключително вълнуващ и удовлетворяващ..

България присъства в Списък на световното културно и природно наследство с 9 обекта, между които са градът-музей Несебър, скалният барелеф Мадарски конник, тракийската гробница в Казанлък, Боянската църква и Рилският манастир.

При алтернативния туризъм отношението на персонала към клиентите е по – специално, лично, общуване директно със собствениците.В повечето случаи стопаните посрещнат гостите си с вкусни гозби, сърдечно гостоприемство и безброй предложения за пешеходни турове, бране на билки и други начини да разнообразяване на ваканцията им сред гънките на планината. Точно поради тази причина в разгара на лятото, когато хотелите в черноморските ни курорти бяха полупразни, а собствениците им се тревожеха как ще изплащат кредитите си, техните колеги от вътрешността на страната не можеха да се оплачат от липса на гости.

Основен проблем на българския алтернативен туризъм е, че той е ориентиран към ниско платежоспособни потребители, предлагайки основно нощувки в непретенциозна обстановка. По различни програми на Европейския съюз (например мярка 311 –Разнообразяване към неземеделски дейности) се предоставя значително финансиране за изграждането и развитие на далеч по-атрактивни обекти, както ви показахме в статията, възможностите наистина са неограничени. Страната ни има голям потенциал за развитието на приключенски, винен, културен, кулинарен и много други видове туризъм. За нас е странно, че инвестициите в тези области са рядкост, когато се намираме в изключително благоприятни условия за правене на бизнес. „Не трябват думи, а дела”.