Има ли шанс за овцевъдството в България?

Овцевъдството е един от традиционните подотрасли за България. То е ресурс за бъдещето производство на храни, за социално-икономическата стабилност на големи райони от страната, както и източник на доходи за населението в такива региони, където демографският срив е най-голям. След присъединяване на страната към ЕС, овцевъдството е една от възможностите на българския фермер за реализация на международния пазар на месо и млечни продукти.

Произход и приложение

Овцете са сред първите животни, одомашнени от хората. Опитомяването на животните е станало в района на Месопотамия преди около десет- дванадесет хиляди години. Техните предци са притежавали ценни качества, способствали за сравнително лесното им одомашняване, като липсата на агресия, възможност за командване, рано настъпващата полова зрялост, социален характер и висок ръст на възпроизводство. 

• Приложение на овцете

1. Вълна- служи за изработването на висококачествени вълненотекстилни и вълненотрикотажни изделия.

2. Месо-  овчето месо е с високи хранителни и вкусови качества. То е диетичен и деликатесен продукт с висока хранителност, затова добрата плодовитост и високата интензивност на растеж на агнетата ги правят ефективни за производство на месо. По съдържание на аминокиселини не се различава съществено от говеждото и свинското месо, за разлика от съдържанието на холестерин- 29%, докато при говеждото и свинското е 74.5%.

3. Мляко – овчето мляко се характеризира с много високи вкусови качества, като по химичен състав надминава кравето значително. Богато е на мазнини, калций, фосфор, кобалт, витамини А и Д. Специализираните мериносови породи и тези за производство на месо не се доят.

4. Кожа- ценна суровина за кожарската и кожухарската промишленост

4. Възпроизводство- зависи от настъпването на половата и стопанската зрялост, пълноценното протичане на половия цикъл, заплодяемостта, бременността и продължителността на използване на мъжките и женски разплодни животни.

5. В употреба влизат още торът, който е богат на азот; лойта; рогата и копитата, което прави животните цялостно използваеми.

 Възраждане и развитие на подотрасъла

Страната ни притежава изключително благоприятни агроекологични предпоставки за развитие на подотрасъла. За съжаление, броят на овцете у нас е намалял почти четири пъти от началото на XX век до началото на XXI век , като от около 7- 10 милиона овце, в момента в България се отглеждат едва 1.5 милиона.

През последните години значителен спад отбелязва броят на животните от породите за вълна и месо, за сметка на увеличаващите се животни от млечното направление. Около 10% от овцете са с насока за вълна, а над 80% са за комбинирано използване, тоест и за вълна.

Независимо, от трудността на овцевъдството, инвестицията може да бъде успешна, поради няколко основни причини:

1. Добрите адаптивни способности на овцете към различни природо-климатични и екологични условия на отглеждане

2. Разнообразието на произвежданата продукция. Освен ценни хранителни продукти /месо и мляко/, от овцете се получават и уникални суровини за текстилната и кожаро-кожухарска промишленост

3. Дефицит на агнешко месо в някои европейски страни и арабския свят

Процесът на възстановяване на българското овцевъдство е много дълъг, а погромът върху него не е никак лек. През погледа на специалистите в този сектор, трябва да се започне с разширяване на възпроизводството и увеличаване на броя на селекционираните животни,а новите технологии трябва да бъдат задължително внедрявани в него, като например електропастирите, от които наистина има нужда. Необходима е и вертикална интеграция между производители, прекупвачи и преработватели, за да се постигне възстановяване на пазарите.

Чрез плодовитостта, т.е чрез получаването на повече приплоди от всяко годно за разплод женско животно, се формират основните приходи в овцевъдството- 85% от месодайното и 50% от млечното. Добрата организация за най-ефективно използване на репродуктивния потенциал на мъжките и женските разплодни животни може да ускори интензивното развитие на отрасъла.

Перспектива се открива пред месодайното овцевъдство, където пазара вижда дефицит. В Европа пример за такъв се забелязва във Франция, която проявява интерес за внос на месо от български производители. Такъв се забелязва и от страна на арабските страни, където търсенето на агнешко месо е високо. Пример за такава страна е Катар, която проявява силен интерес за внос на агнета от България. Тя даже възнамерява да инвестира 80 милиона лева в изграждането на научно-производствени овцекомплекси в звената на Селскостопанска академия.

Отварянето на арабските пазари ще даде сериозен тласък за разширяване на българските стопанства. Освен с експорта на живи животни, българските производители биха могли да стъпят на арабския пазар и с традиционните продукти като сирене и кашкавал.

Мерката, по които можете да финансирате своята инвестиция е:

подмярка 4.1 ” Инвестиции в земеделски стопанства” 

Програмите позволяват да направите допълнителни инвестиции, които да подобрят добивите и качеството на продукцията. За да научите за всички възможности и да превърнете вашите планове в реален бизнес, можете да се свържете с нас.