Инвестирайте в круши!

Традиционните плодове са на път да изчезнат от българското овощарство

Въпреки, че е традиционно-земеделска страна с благоприятни климатични условия, днес България отглежда в малки количества повечето от традиционните и обичани български плодове. Такива например са крушите, които виреят изключително добре по нашите географски ширини. Силно намалели са площите с овошки, които само допреди двадесетина години, нашата страна отглеждаше в изобилие. 

Крушата е сред най-скъпите плодове на българския пазар,
като една от причините за високата и цена е, че се внася от съседни държави, поради намалелите площи на овощни градини с круши у нас. На българския пазар може да се купят плодове от Гърция, Турция, Македония, дори и от Италия. Вносните круши поскъпват и по веригата- от търговците до крайния купувач. До 1990 година, овощните градини с круши в България са били около 150 хиляди декара, днес те са малко повече от 1000 декара.

Крушата е изключително благодатен плод, който лесно се съхранява дълго време.

Инвестициите в овощни градини с круши са много печеливши, тъй като са една от най-дефицитните култури в нашата страна. Крушите се отличават с висок добив, между 4- 5 тона от декар. Разходите възлизат между 200-300 лева/дка за година. Крушата се реализира на българския пазар от 1.40/кг до 2 лв/кг на едро, което при елементарни финансови сметки дава печалба от около 7 700 лева от декар, при взета по- висока продажна цена.

Произход на крушата

Крушите (Pyrus) са род дървета от семейство Розоцветни (Rosaceae), подсемейство Ябълкови (Maloideae). Произлизат от западната част на днешен Китай, а в Европа видът е култивиран за първи път около 1000 г. пр. н.е. .

Плодовете на крушата са сочни, месести, ароматни, от групата на ценокарпните (синкарпни) плодове. Тя е плод, богат на минерални вещества – калций, фосфор, витамини. Обикновено образува голямо дърво, чиято височина достига до 15 и повече метра, с широко пирамидална корона и добре развит централен клон-водач. Пресните круши са източник на енергия, поради на високото си съдържание на фруктоза и глюкоза.

Крушата е единствена от всички плодове, която най-добре доузрява, когато е откъсната от дървото- те се берат напълно узрели, но още не готови за консумация.

Отглеждане на крушови насаждения

Крушата заема второ място, след ябълката, по разпространение между овощните култури от умерения климат.  Правилният избор на подходящ сорт е първото и най-важно условие, от което зависи успешното отглеждане на крушовата култура.

При производството на круши, трябва да се има предвид, че е плодоносно дърво с много специфични условия за отглеждане, както по отношение на торенето, така и по отношение на климатичните условия и местоположението на района за засаждане. Най-подходящи за отглеждане са местата с дълбоки, богати на хранителни вещества песъчливо-глинести почви, но видът успява и на места с канелени, кафяви и сиви горски почви, на слабо наклонени склонове.

Продължителността на живота на крушовите дървета е в зависимост от сорта, подложката, външните условия и прилаганата агротехника. Колкото даден сорт встъпва по-рано в плододаване, толкова продължителността на живота му е по-малка и обратно. Средната продължителност на живота на крушовите дървета, присадени на подложка от дива круша е 40-50 години. Те встъпват в плододаване на 5-6 година след засаждането. Присадени върху дюлева подложка живеят по-кратко – до 30 години, но встъпват по-рано в плододаване и дават по-висококачествени плодове.

Най-важните болести по крушата са струпясването, кафявото гниене, кафевите петна, сивите листни петна, ръждата и др. Вирусните болести са масово разпространени при крушата и това налага да се обръща много сериозно внимание при размножаването на подложките и при събирането на калемите.

В зависимост от времето на узряване крушите се делят на летни, есенни и зимни.

Летните сортове узряват обикновено през юли-август. Консумативна зрелост придобиват още на самото дърво или малко след беритбата. Могат да се съхраняват за кратък период- до 10 дни. При есенните сортове круши беритбената зрелост настъпва края на август – началото на септември, а потребителната 15-30 дни по-късно. Зимните сортове са най-късни. Беритбената зрялост при тях настъпва през септември-октомври, а консумативната 2-3 месеца по-късно.

Лечение с круши

В народната медицина плодовете на всички сортове от круши, в пресен или сушен вид, се използват при чревни разстройства, поради значителното съдържание на танини в тях. Освен това крушата служи и като средство при отравяне с гъби, а семената й притежават противоглистни свойства.

В натуропатията, крушата се използва при бъбречно-каменна болест, както и при лечение на простатит. Плодовете на крушата са известни и с това, че стимулират работата на жлезите с вътрешна секреция и на храносмилателния тракт.

Крушата е полезна съставка и за любителите на домашната козметика. От нея може да се направи маска за лице, като меката част на плода се нанесе върху лицето за 15 минути и след това се отмие с хладка вода. Сокът на крушата изсушава кожата, прави я гладка и еластична и успешно прибира разширените пори.

Мерките, по които можете да финансирате своята инвестиция са:

Подмярка 4. 1 ” Инвестиции в земеделски стопанства”
Подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски производители”

Интересното е, че програмите позволяват да направите допълнителни инвестиции, които да подобрят добивите и качеството на продукцията от една крушова градина. Пример за това може да бъде изграждането на сондажи, капково напояване, закупуването на специализирана земеделска техника и транспортни средства. За да научите за всички възможности и да превърнете вашите планове в реален бизнес, можете да се свържете с нас.