Приемът по мярка 4.1 вече тече и заедно с него възникват много казуси, на които няма отговори. Днешният ни гост е вече добре известен на читателската аудитория – почетния председател на Българска Асоциация на Бенефициентите по Европейски Проекти (БАБЕП), който ще опита да даде разяснения на появилите се казуси.
Здравейте, г-н Тихолов. Днес ще коментираме една от изключително наболелите теми, а именно приема по мярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства”. Тя отвори за прием на 26 октомври – с целия наличен бюджет, което означава, че няма да има друг такъв до края на програмния период. Това поражда и първия ми въпрос към Вас: на какво се дължи това бързане и трябваше ли да се случи с целия остатъчен бюджет?
Тъй като интересът по мярката е много голям и с цел да достигнат повече пари до земеделските производители, се отвори целия бюджет, като съответно беше намален размера на проектите, с които се кандидатства. Изпълнението на една такава мярка, когато имаме СМР е 2 години, а когато нямаме, съответно, е 1 година. Ако ние, в момента, започнем да ги разглеждаме като години -примерно, сега сме 2016г. – стартира приемът; одобрение ще има през 2017г. и започват да се изпълняват дейностите – това са ти 2017 и 2018г.; 2019г. трябва да приключи самото изпълнение на дейностите по тази мярка. В един такъв момент, министерството премина към това решение – да бъде отворена мярката, за да може повече проекти да бъдат изпълнени за тези 3 години. Защото ако предположим, че има едно отваряне на мярката, което да бъде през 2018г., реално през тази година ще стартира приема; одобрението на проекти го слагаме средно 5-6 месеца, като реално ще започнат да се изпълняват от 2019г. и няма да има време за изпълнение. Другото, което иска да направи министерството е, да се гарантира пълноценно усвояване на субсидиите, тъй като всеки един бенефициент има един гратисен период от 9 месеца, когато следва да покаже, че поне 20% от инвестицията е започнала. Смисъл такъв, нека пак дадем пример с време: това означава, че сега сме 2016г.; 2017г. – ще подписват договори; един кандидат има 9 месеца да покаже, че е започнал изпълнение на този проект. В следващия момент, ако той не е усвоил тези пари и не е подал декларация, че се отказва от изпълнението на този проект, означава, че тези пари остават. Тогава те трябва да бъдат пренасочени. Да, обаче тук се намесва една друга процедура, в която хората, които са с по-малко точки са подписали договор – с подусловие и съответно трябва да си усвоят тези средства. Общо казано, за да има време за изпълнение на проектите; за да има време за усвояване на бюджета, който е до 2020г. – много правилно направиха от министерството в момента, че отвориха този прием с целия остатъчен бюджет.
Значи, считате, че това не е грешка?
Не, не е грешка. Аз лично, наистина не смятам, че е грешка. Единствената такава, която отчитам, че стана в момента е, времето, в което излезе наредбата и времето, в което излезе заповедта. Тоест, прекалено малък срок за подготовка на проектни предложения. Това, определено го отчитам като грешка.
През този прием има доста промени в условията за кандидатстване. Сред по-интересните такива, спрямо предходния прием, е минималния СПО (Стандартен производствен обем). В какво се изразява тя?
Минималния СПО също е много правилно решение на министерството, с цел допълнително напасване на проектите, за да отговарят на програмата. В случая, с това въвеждане за доказване на СПО – към датата на кандидатстване, а не с намерение. Също много правилен подход на министерството, с цел, при показване на СПО – към датата на кандидатстването, а не неговото доказване с намерение, да бъдат изключени вариантите, в които земеделски производители, които нямат реални земеделски стопанства, да могат да кандидатстват по мярката.
Това усложнява ли допълнително подготовката на дадено проектно предложение и как протича тя, сравнение с предходния прием?
По принцип усложнява, но точно в тази роля идва и ред на консултанта, който трябва правилно да консултира и насочи своя бенефициент или клиент, как да създаде своето СПО, за да отговори на изискването по мярката – към датата на кандидатстването.
Тук ли затрудненията са най-големи, или по друг начин казано – това ли са препъни камъните?
Не бих казал, че са това. По-скоро препъни камъните са прекалено късното излизане на наредбата и бързото обявяване на заповедта за започване прием на документите. Препъни камъните се явяват най-вече, когато един инвестиционен проект има СМР или строително-монтажни работи. Оттам идва краткия срок за подготовка на документите. Също така, в този прием може да се кандидатства за напояване в земеделските стопанства, където препъни камъните, естествено, са водоизточниците – било то напоителни системи, общински язовири и най-вече Басейнова дирекция.
Няма как да не забележим, че доста култури са изключени от мярката, като така желаните орехи, бадеми и лешници. При тях как ще се развиват нещата?
Много неприятен казус се получи в момента, с изваждане на черупковите насаждения от приоритетния списък. Тук е мястото, където трябва да отбележим, че в предходния прием се кандидатстваше за създаване на земеделски стопанства и съответно 60% от проектите, бяха за създаване на орехи и лешници. Те не можеха да кандидатстват за създаването на капково напояване – в предходния прием, като в момента това бива допустимо, но парадокса е, че са извън приоритетния списък. И на практика, какво се получава? ДФЗ ни даде една субсидия, за да създадем овощни насаждения от черупкови видове, а сега не можем да си направим капкова система за напояване. Тоест, за тези градини, които са финансирани с европейски пари – капково напояване ще има, ако собственика на градината има необходимия капитал да си направи; в противен случай ще чака, както се казва дядо Боже да му пусне дъжд, което респективно обрича самите насаждения на изсъхване.
Вие вече подхванахте темата за този тип инвестиции. Според Вас, българската инфраструктура позволява ли това мащабно тръгване към напояване?
Не бих казал. Българската инфраструктура, в случая – старите напоителни съоръжения, които съществуваха към “Напоителни системи” ЕАД са напълно или частично разрушени. Тоест, няма как земеделските производители да разчитат на договори с “Напоителни системи”, относно разрешения за водовземане от техните водоизточници.
Сега следва да Ви задам няколко въпроса, които постъпиха в редакцията. Ще започна с това, че има доста желаещи да кандидатстват по мярката, които все още нямат стопанства, но разполагат с определен капитал и тепърва искат да покриват условията за допустимост. Какви са техните шансове за успеваемост и какъв съвет бихте им дали?
Кога да започват да го правят? Моят съвет към тях е, в близката една седмица, ако успеят да реагират и то по най-бързия начин да се свържат с компетентен консултант. В противен случай, през 2017г. се очаква да отворят за прием мярка 6.1″Създаване на стопанства на млади фермери” и 4.1.2 “Инвестиции в земеделски стопанства” по Тематичната подпрограма за развитието на малки стопанства.
Нека се върнем на темата, свързана с разходите за напояване и сондажи. За кандидатите с животновъдни обекти ще бъде ли допустимо изграждането на сондаж – за нуждите на обекта съответно?
Да, за животновъдните обекти се позволява да кандидатстват за изграждането на сондаж, относно техните животновъдни ферми. Друго интересно, което искам да обсъдя: какво означава 65% строителство за доказване на точките по критерия за оценка. Седмица, след стартирането на заповедта за прием се получиха отговори на въпроси, зададени в сайта на министерството, относно кое как ще бъде тълкувано; допустими разходи, от които съответно ще получаваме точки. В един момент се оказва, че 65% строителство ще се признава единствено и само за селскостопански сгради – за складове за торове и препарати. Административно – битови сгради няма да бъдат признавани като 65% СМР, което според мен не е правилно. Идваме на “Закона за устройство на територията”, в който по изискване, когато имаме работници, трябва да осигурим стаи за почивка; бани; тоалетни; столова. В следващия момент обаче, тези помещения не ни влизат в 65% СМР, при положение, че те също са с разрешение за строеж, а когато имаме едно разрешение за строеж, там много ясно е описано кое е СМР и кое не. Казусът, който в момента е наболяла тема е относно противоградушковите съоръжения – мрежи за предпазване от градушка, насекоми, птици. Как тогава една конструкция, едно такова съоръжение за опазване на градината – било то овощарство или зеленчукопроизводство се брои за СМР, когато имаме едно конструктивно становище, 30 кола в декар и една мрежа. Кое по-скоро е приоритетно за едно стопанство – да направим тези противоградушкови мрежи, с които масово започва да се спекулира и всеки един зеленчукопроизводител или овощар, вместо да си направи селскостопанските сгради, той преминава в едно конструктивно становище за противоградушкови мрежи и по този начин прави 65% СМР – върху една градина примерно от 100 декара, а приоритетът на МЗХ или по-точно, както беше изразявано на много от събиранията, на които сме присъствали и в министерството и в обходите на министър Грудев по общините, беше като обяснение, че всеки един земеделски производител трябва да подобри своята инфраструктура, относно сграден фонд. Е, тогава идваме на въпроса, противоградушковите мрежи и колове – сграден фонд ли са и защо те се приемат за 65% СМР, а административно – битовата сграда – за нуждите на работниците в това стопанство – не се приемат като 65% СМР.
В същите тези отговори на постъпили запитвания, се откроява още нещо изключително притеснително, а именно, че по критерии 9 “Подпомагане на проекти с инвестиции свързани с опазване на околната среда” – точки няма да бъдат присъждани за инвестиции за напояване – ще Ви върна пак на тази тема. Как ще коментирате това?
Ще го коментирам като пълен фарс! В предходния прием, когато всички, които изготвяха и входираха проекти, можеха да заявяват приоритет за капково напояване – тогава не се финансираше капковото напояване. В момента се финансира капковото напояване, но в следващия момент – няма приоритет. Нека по-скоро министър Грудев да отговори на този казус, които по принцип, няма абсолютно никаква логика.
Благодаря Ви, г-н Тихолов, че внесохте разяснения по част от казусите, които има във връзка с приема по мярката, а за останалите – се надяваме, че представители на ДФЗ или министерството ще дадат разяснения и то не прекалено късно.
