1. Разпространение в естествена среда на живот
Най- едрата актуално съществуваща птица е щраусът. През първото десетилетие на XXв., тези птици са били разпространени в почти цяла Африка и югозападна Азия. Поради засиления интерес към тях, популацията им рязко намалява и днес, в дивата природа, се срещат в отделни части на Източна Африка.
Един голям мъжки щраус достига до 3м. височина и до 200 кг. Перата по тялото на мъжкия щраус са черни, докато при крилата и задните части са бели и черни. Женските са по- малки сравнени с останалата част от птицата. Щраусите имат необикновени издадени черни мигли, при което главата и повечето от шията са почти голи, или нарядко покрити с четино-подобни пера. Краката също са голи и кожата на шията и краката е сивкава или червеникава.
В научните доклади за щраусите, те се различават по три категории:
- Див – отнася се за щраусите в природата. Дивата популация е обект на естествено хищничество и други естествени смъртни фактори
- Затворен – отнася се за щрауси, които са взети от дивата популация и са затворени в зоопарк, сафари и орнитоложки паркове, както и частни колекции, без никакви продуктивни цели, но защитени от хищници
- Домашни щрауси – отглеждани във ферми, опитомени птици, или такива в процес на опитомяване; държани и възпроизвеждани в ферми, и предмет на различни продуктивни или селективни цели
Опитоменият щраус ( комерсиален) се характеризира с няколко вида:
- Черен африкански– височина между 1.80 и 2.40 м.; по- нисък от другите, домошар, по питомен; има сиво- бяла оцветена кожа и качествени пера
- Червеношиест – най- висок и най- голям от трите вида; височина между 2.40 и 3 м.; най- агресивен
- Синьошиест – висок между 2.10 и 2.70м.
2. Употреба на щрауса
- Пера
В миналото, щраусите са се отглеждали заради перата. именно това е първият продукт, заради който започва отглеждането на щрауси през 1826г. в Южна Африка. Самите пера 
се характеризират с мекота, устойчивост, гъвкавост и способността си да генерират статично електричество, което привлича праха. Търсенето на пера в света, никога не е преставало и пазара е ненаситен.
- Месо и месни продукти
Щраусовото месо е най- диетично и близко до качествата на телешкото. То се отличава с ниско съдържание на мазнини и холестерол. Консумацията му нараства както в Америка, така и в Европа. Месото се препоръчва за хора, претърпели сърдечни операции или имат байпаси. Цената за килограм месо върви между 35 и 40 лв. Субпродуктите, които са качествени и много вкусни са по- евтини- между 15- 20 лв за килограм. Смята се, че черният дроб е голям деликатес.
- Яйца
Най- големите яйца на съществуващ в момента вид са щраусовите. Във ферма, една женска може да снесе до 100 яйца годишно, като минимумът е 40-60 яйца. Едно яйце се равнява на 25- 30 кокоши, а от него могат да се направят до 8 омлета. Може да се търгува както с празни, така и с пълни яйца, като цената на празните е около 20 лв, а пълните за консумация- около 50 лв.
- Кожа
Освен от месо и яйца, може да се печели и от кожите на тези животни. Кожата им е термо- и влагоустойчива и от нея в кожарската промишленост се изработват различни изделия, както за хора, така и за автомобили. Често пъти е сравнявана с крокодилската кожа като качество.
- Мас
Един от най- скъпите щраусови продукти е именно неговата мас. Извлича се от гърба на птицата в малки количества. Щраусовата мас се използва като козметика и лекарствено средство за изгаряния, дерматити, лишеи, екземи, псориазис, суха кожа и коса и др. щраусовата мас има високо съдържание на омега 3, 6 и 9, като действа омекотяващо и хидратиращо на кожата.
3. Инвестиция
За да се даде старт на такава инвестиция, на първо място е нужна добра първоначална информация- от къде да се намери качествено родилно стадо, какви знания и умения ни трябват за отглеждането на животните, как ще се продава готовата продукция.
- Информираност
Намирането на качествени родители е особено важно, защото за разлика от селскостопанските животни, репродуктивните способности при дивите се характеризират с големи разлики в броя на снесените яйца, люпимостта и преживяването на малките през първият един месец. Наличието на знание и умения за отглеждане на подобни животни е ключово за успешното продължаване на начинанието. Самото отглеждане не е трудно, но се изисква опит ( вкл. и с малки птици). Цените на малките щрауси варират между 240 лв за щраус на един месец и 180 лв за щраусче на една седмица. 
При птиците на една седмица оцеляването е много трудно, тъй като птицата не може да се храни и пие вода, също така и не може да ходи както трябва.
Трябва да се има предвид, че при започването на такъв бизнес, ще има нужда от пиленца отглеждани за клане, затова трябва да има и достатъчно яйца. Когато една женска не е достатъчно продуктивна, за да бъде доходоносна трябва да се отдели за клане.
- Хранене при домашните щрауси
В случая с отглеждането на щрауси, при храненето има някои особености. Големите са непретенциозни и могат да ядат само сено, но с такава храна за бизнес не може да става дума. Фуражът трябва да бъде царевица, пшеница, люцерна, малко трици и соев шрот и биоконцентратна смеска. Малките щрауси се хранят с гранулирана храна 3 пъти на ден за по 1 час. Това ограничение на времето за хранене се налага, за да може пиленцата да се стимулират към усвояване на жълтъчната торбичка и да се редуцира попадането на чревни бактерии, което най- често става при продължително хранене.
Препоръчителни хранителни вещества са: карбохидрати, протеини и аминокиселини, витамини и минерали.
- Държане и транспортиране на птици
Млади птици ( до 2 месеца) – могат да се държат, като едната ръка се поставя под гърдите, а другата на гърба, като краката се оставят да висят свободно. Такива птици могат да се транспортират успешно, като се опаковат или поставят в кутии.
Подрастващи птици ( 4- 8 месеца) – прекалено големи са, за да бъдат носени, но могат да бъдат насочвани да вървят, като с една ръка се хваща опашката, а с другата- крилата. Никога не бива птицата да бъде вдигана за крилата!
Много ефикасно е маневрирането на двама души- първият застава зад птицата и повдига задницата, докато придържа крилата, а вторият е отпред и я държи за втата или клюна и я насочва.
Възрастни птици– възрастните птици могат да се насочват по същия начин, но се изисква слагането на качулка на главата и малко повече усилия.
- Смъртност
Смъртността зависи от околната среда, повече от колкото от произхода. Малките са крехки, но една от основните причини за по- голяма смъртност е прекомерното им третиране. Най- големият враг на малките пиленца е стресът, който им влияе отрицателно и в чести случаи те умират. Трябва да се обърне най- голямо внимание именно върху предотвратяване наличието му. Стресът се проявява в много форми- студ, вятър, топлина и прекалена манипулация с тях.
4.Пласиране на продукцията и пазар
Едно от основните неща за които трябва да се помисли, преди да се започне подобно предприемачество е как ще се продават животните и техните продукти, тъй като в България няма изградена система за изкупуването им. Решилите да инвестират в подобен бизнес трябва да са наясно, че сами ще отглеждат животните, сами трябва да помислят по какъв начин месото, яйцата и другите продукти от които се очаква възвръщаемост, но и печалба ще достигнат до потребителите; дали ще се пласира продукцията в България или на чужди пазари. Ако инвеститорът не познава особеностите на чуждите пазари, няма опит в изнасянето на подобни продукти или няма уредени търговски взаимоотношения или опитен търговец, който може да му помогне, рискът да не изплати инвестицията си и да си останете само с надеждите, е изключително голям. Хубаво е, да се обърнете към търговец – професионалист, а ако работите за външните пазари, към местно лице, в противен случай шансовете за успех са малки.
5. Източници на финансиране
По обобщени данни на Дружеството на щраусовъдите, бизнесът с екзотични животни изисква големи първоначални инвестиции около 150 до 200 хил. лв за постройки, оборудване, инкубатори, люпилни, помещения за малките пиленца, сграден фонд, разрешителни, проекти, изграждане на инфраструктура, както и за закупуване и отглеждане на най- малко 10 щрауса.
Въпреки високите лихви и недостига на инвестиционни банки и специализирани банкови продукти за животновъдството, през последните години определено има възможности за финансиране и изграждането на подобни ферми.
Това е програмата на фонд „Земеделие“- подмярка 4.1 ” Инвестиции в земеделски стопанства” .
Ако възнамерявате да продавате в чужбина, най-добре е да имате чужедстранен бизнес партньор, който да съ-финансира фермата. Обикновено почти на 80% предприемачите изграждат фермата си на собствен финансов риск. Повечето инвеститори смятат, че финансирането и създаването на фермата са най- сложното и важно нещо, но рисковете идват едва след това.
Най- добрият вариант, за решилите да предприемат такава инвестиция е бизнес планирането. Това, което ви трябва е бизнес консултант, който да разработи качествен бизнес план, където да бъдат отразени всички подробности, които могат да се окажат трудности в бъдеще.
фотографии: Warren photographic
[signoff]
